Интервю със Севдалина Василева
Интервюиращи: Теодора Павлова и Борислава Вригазова, студенти в магистърска програма "Статистика и финансова иконометрия"
Снимки: Кристияна Милева, студент в специалност "Стопанско управление", IV курс
Публикувано на 30. 09. 2015 г.
От 2012 г. г-жа Василева се присъединява към екипа на Eleven Accelerator Venture fund като ментор и до днес помага на младите предприемачи и стартъпи да развиват и реализират своите идеи предимно в областта на новите технологии.
От началото на 2016г. активно помага на фондацията I CAN TOO в подкрепа на деца със специални нужди и техните семейства, като поема функцията Асоцииран програмен директор.
Г-жа Василева е магистър бизнес администрация със специалност „Управленски информационни системи“ от Стопанския факултет на Софийския университет. През 1996 г. специализира маркетинг и мениджмънт в Lund University, Швеция.
Разкажете ни за себе си? Какво е образованието Ви?
Накратко, завършила съм специалност Стопанско управление на СУ „Св. Климент Охридски“. И двете ми степени —бакалавърската и магистърската, са от Стопанския факултет. Профилът на магистърската ми степен е Управленски информационни системи. Имах възможността да отида да уча в Швеция по линия на програмата „Темпус“, след което се върнах в България и продължих с образование тук.
Визитка
Севдалина Василева е инвеститор и консултант стратегическо и бизнес развитие на високотехнологичната и иновативна стартъп компания EuroPATC от началото на 2016г.
От юли 2010г. до март 2016 г. г-жа Василева e Управител на Alpha Bank България с ресор Банкиране на дребно от юли 2010 година. Член е на Изпълнителния комитет на Банката.
Кариерата й бележи началото си през 1998 г. в Coca-Cola Hellenic, където в продължение на над 6 години заема различни ръководни позиции в сферата на маркетинга и продажбите. От 2004 до 2007 г. е директор маркетинг, комуникации и връзки с инвеститорите в Обединена млечна компания. Професионалният й опит в банковата сфера започва през 2007 г. в Пощенска банка, където ръководи управление Потребителско кредитиране.
Севдалина Василева е Председател на Управителния съвет на Алумни сдружението на Стопанския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където работи за подобряване на качеството на образованието и професионалната ориентация и подготовка на младите хора, както и за насърчаване на взаимодействието и контактите между бизнеса, академичната общност и институциите. Активно участва в този процес и като един от основателите на образователния курс за кариерно ориентиране за студентите на Стопанския факултет и изнася лекции като гост-лектор на тема „Въведение в теорията на преговорите“ за 3-та поредна година. Взима участие и като гост-лектор в курса „Финансово моделиране на стартиращи предприятия“.
Защо избрахте Стопански факултет?
Първо, защото специалността ме привлече — тя дава широк профил и възможност да се развиваш и изявяваш в каквато област решиш. Когато аз кандидатствах, Стопанският факултет беше току-що възстановен, с нови амбиции и сериозна заявка за добре подготвени кадри, сравнително по-малко на брой студенти, отбрани със сериозна „цедка“ на изпитите. Затова избрах него и не съжалявам. Имахме много добри преподаватели, включително и чуждестранни, повечето предмети изучавахме на английски език. По същото време, мои приятели записаха в други университети, но там не учеха доста от нещата, които бяха сериозно застъпени тук — например математическите дисциплини, количествени методи, статистика. По-късно разбрах колко важни в практическата реализация са техните приложения. За мен математиката е водеща наука. Същото се отнася и за сериозното изучаване на правните дисциплини в програмата.
От гимназията ли знаехте с какво искате да се занимавате?
Честно казано, не мога да кажа, че съм била ориентирана, по-скоро като сфера — бизнес, тогава беше и много модерно. Нали знаете, че в образованието има цикличност. Социалистическото образование произвеждаше много инженери. След 90-та нашумяха икономическите и юридически специалности, а сега — програмистите и всички специалности насочени към ИКТ. Напоследък стават все по-търсени хора с аналитичен бекграунд (data mining and analytics), така че очаквам засилен интерес към този род специалности, в които Стопански факултет има своето челно място.
Когато завършвах Английската гимназия в Пловдив, влязоха първите големи компании в България — Кока Кола, Нестле, Тойота и др. И по-скоро в избора на висше образование сме се ръководили от това къде искаме да работим, след като завършим. Голяма част от състудентите ми от Стопанския факултет започнахме работа в тези международни компании.
Не е тайна, че, теоретичната подготовка в университета е много важна, но в практиката се изграждат професионалните качества. И аз съм благодарна на шанса, който имах да попадна в система като Кока Кола, която ми позволи да мина през различни етапи на професионално доказване и утвърждаване.
Защо решихте да участвате в Алумни клуб? Какво е мнението Ви за такъв тип организации?
Минаха доста години, откакто завърших бакалавърската си степен във факултета, но пазя връзката си с него и до днес. Ние бяхме задружни, може би, защото бяхме едни от първите, бяхме малко, добре се познавахме и от двете специалности — Икономика и Стопанско управление. Здраво учихме, но и много се забавлявахме. Бяха страхотни години, в които изградихме истински приятелства. Опитваме се да поддържаме връзката и контактите помежду си. До голяма степен това допринася и за съществуването на Алумни клуба. Всъщност ние, човеците, сме социални същества и обичаме да принадлежим към дадена социална група. Алумни клубът е такава социална група. Естествено, в нея се вливат нови членове. Тази социална мрежа се разширява, тя е жива и ни помага с контактите, които поддържаме.
А кое е Вашето мото, което Ви води и в най-критичните ситуации?
Имам няколко убеждения, които биха могли да се нарекат мото. Едното от тях, което многократно съм споделяла е, че късметът е на страната на подготвените. Другото е, че възможности винаги има, стига да искаш да ги откриеш и да ги оползотвориш. Няма как да чакаш нещо да ти падне от небето и да го квалифицираш като „нямам късмет“ или „имам късмет“. Имаш късмет, ако си го заслужил.
Има и още две неща, в които твърдо вярвам: едното е, че за всяко нещо трябва мотивация. Мотивацията не се придобива, ти или я имаш, или я нямаш. В смисъла на мотивация влагам значенията любопитност, съзнание, хъс — да се интересуваш, да учиш, да надграждаш, да създаваш и в края на краищата да успяваш в твоята собствена дефиниция на успех. И другото е една мисъл на Уорън Бъфет — „Когато се обградиш с по-добри от теб хора, не ти остава друго, освен самият ти да станеш по-добър“.
Споделете ни някоя своя сбъдната мечта или постигната цел, с която се гордеете.
Първата ми мечта беше да вляза в такава голяма компания като Кока Кола. И тя се сбъдна. Целта ми сега е да успея да осъществя двата предприемачески проекта, по които работя, и да ги видя реализирани отвъд континента Европа. Това е едно сериозно и различно начинание за мен, тепърва предстои да видим дали ще се сбъдне. Първата крачка е направена — взех решението, преборих се до известна степен със себе си да направя завоя от корпоративния свят към предприемачеството.
Винаги ли преследвате и сбъдвате мечтите си? Смятате ли, че човек трябва да преследва мечтите си с цената на всичко?
Когато се обърна назад, спокойно мога да кажа, че съм постигнала почти всичко, което съм си поставяла за цел, независимо от трудностите и преломните моменти. Дали е с цената на всичко? — Не мисля. Например, вероятно можех да бъда много по-богата, но не съм, защото не съм прекрачила някои етични принципи, дълбоко вградени в съзнанието ми.
Вярвам, че мечтите трябва да се преследват, но не и с цената на всичко.
А имате ли време за пътувания? Кое е най-екзотичното място, на което сте били? А най-интересното пътуване?
Да, намирам. Обичам да пътувам — и в България, и в чужбина. Била съм и на много екзотични дестинации — Бали, Тайланд, Южна Корея, Хонг Конг. Не съм била, но искам да посетя Южна Америка.
Едно от най-интересните пътувания беше първото ми пътуване до Ню Йорк в далечната 1999г., когато вместо в Манхатън се озовахме в Харлем. Няколко дни по-късно се установихме на друго място, но преживяхме истинска авантюра.
И следващото ни пътуване до Щатите беше незабравимо. Направихме едно фантастично пътешествие с много адреналин — обиколка с кола: Западния бряг — от Лос Анджелес до Сан Франциско, Невада, Аризона, видяхме едни от най-забележителните национални паркове на Щатите. Спомням си, че изминахме между четири и пет хиляди мили.
„Няма смисъл да се връщам обратно към вчерашния ден, защото тогава бях различен човек.” — Луис Карол. Как възприемате тази мисъл? Кое Ви е накарало да се промените най-много? Как възприемате промяната?
Смятам, че хората се променят във времето, дори да не го осъзнават. Лично аз съм човек, който почти винаги гледа напред. Вчерашният ден е една метафора на опита, на това, което си преживял, научил и изградил. Той до голяма степен играе ключова роля в това да формира очакванията за утрешния ти ден, да те накара да се себеосъзнаеш, но в моя случай не е определящ.
Кариерата ми е доста разнообразна и се е развивала в различни посоки — от сектора на бързо-оборотните стоки — безалкохолни напитки и млечни продукти — към банковия и финансов сектор. Стъпките, които съм предприемала, са били сериозна промяна за мен. Преминаването ми в банковата сфера беше едно от големите предизвикателства в моето професионално развитие, защото попаднах в ситуация, в която трябваше да изучавам индустрията и същевременно да управлявам няколко стотин души и портфейл от половин милион клиенти. И всичко това съвпадна с разгръщането на световната финансова криза. Много ми помогна всичко, на което предишния ми опит ме бе научил.
Като цяло промяната учи. Никой не е успял, ако е бил резистентен към промяната, защото тя се случва по силата на средата, в която попадаш. Средата е глобална, динамична, предизвикателна, циклична. И колкото по-добре управляваш промяната, толкова по-успешно можеш да продължиш напред.
А кое е това, което Ви помогна да израснете толкова много в кариерата си? Какво би помогнало на студентите да реализират себе си като успешни личности?
Вече споменах за важността на мотивацията, на това да си буден, да работиш, да търсиш. Аз лично не се плаша от трудностите. Има две мъдри латински поговорки — „Fortune favours the bold“ и „Fortune favours the strong”. Винаги търся по-доброто и искам нещата, които правя, да са по-добри. Да виждаш как нещата се случват е страхотен двигател. Освен това съм и много позитивен човек. Във вчерашния ден търся нещото, от което да се поуча и върху което да надградя. А вече и от годините опит мога да кажа кое работи и кое — не. Около 10 - 20% от стратегията е намерението, другото е изпълнението. Конкурентното предимство в днешния свят е реализацията; начинът, по който правиш нещата. Това е много обхватно, защото включва хората, с които работиш, ресурсите, които използваш, принципите, които прилагаш, уменията, които имаш.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали в работата си? Как го преодоляхте?
Да управлявам промяната. Това е и трудност, и възможност. Ако някой ви каже, че е лесно да управляваш промяна, особено когато тя е значима, не е прав. Например поглъщане на предприятието, в което работиш. Това е много сериозна промяна, особено когато си харесвал екипа си и това, което правиш, и си ходил на работа със страст и желание. Такъв е случаят с Алфа Банк в България от март тази година. По никакъв начин не можеш да повлияеш на външните фактори, предизвикали тази промяна, защото са свързани с макроикономическите и политическите процеси, които се случват в Европа и конкретно в Гърция. Ти си част от тази система и не само трябва да преживееш лично тази промяна, но и да помогнеш на няколко стотин души да се справят с нея. Отговорността да си ръководител в такава ситуация е огромна.
Някога желали ли сте да бъдете преподавател?
Да. Това е всъщност несбъдната мечта, но донякъде я компенсирам с гост-лекциите. Аз не съм осъзнавала, че имам подобни качества, но хората, с които работя не веднъж са ми го казвали. Понякога човек се оглежда в околните, защото не всичко върши осъзнато. Може би ако бях успяла да съчетая професионалното ми развитие с академична кариера щеше да бъде прекрасно, но никога не е късно, нали?
Остава ли Ви време за четене? Каква литература обичате да четете? Любимо произведение?
Остава ми време за четене… най-вече през нощта. Факт е, че когато човек работи интензивно, чете професионална литература. За мен основни четива са Harvard Business Review, Forbes, McKinsey и др. Но чета и романи, те ме разтоварват. Има две книги, които ме впечатлиха през последните няколко месеца — „Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон и „А планините ехтяха“ от Халед Хосейни. Прочетох и още една интересна книга, дори се запознах с авторката — тя е българка — Катерина Хапсали, а книгата е „Гръцко кафе“. Това е една много човешка книга. А мое лично хоби е психологията, тя доста ми помага в работата с хора.
Кои са приоритетите Ви в момента?
В професионален план — да помогна на двата основни проекта, с които се занимавам повече от 12 часа на ден, да се развият за доброто на хората. В момента съм се посветила на т. нар. социално предприемачество със стартиращата компания и фондацията, с които работя. А те имат обща цел — да решат определени проблеми и да помогнат на децата със специални нужди и техните близки.
Наскоро прочетох една в една статия, че „оpportunities come out of nowhere“, т. е, че възможностите понякога се появяват откъдето дори не си подозирал. Така открих в работата си благородната кауза на фондацията I CAN TOO в подкрепа на деца със специални нужди и техните семейства, припознах я като своя и се заех да им помагам.
Преди около година, докато провеждах менторските срещи в Eleven, открих и startup компанията EuroPATC — това е иновативна, високо-технологична компания, която разработва супер ново решение — хардуерно мулти-сензорно устройство и услуга в комбинация със съвременни софтуерна и уеб платформи, посветени на сигурността и по-доброто качество на живот на децата с аутизъм и техните семейства, както и на други групи потенциални потребители.
Реших, че може да излезе нещо и свързах компанията с фондацията. Сега разработваме бизнес модела и стартираме следващия етап за стартъпа — този на реализацията на пазара в няколко страни. Фондацията е партньор на този стартъп за България. За мен това е нещо ново и интересно. Всичко, което мога и знам, сега имам шанс да насоча в помощ на това смислено социално бизнес начинание. Благодарна съм, че открих такава възможност.
А междувременно от 2012г. съм неизменна част и от Алумни сдружението, с което работим в други посоки.
От тази академична година СтФ има ново ръководство, а Софийски университет е с нов ректор. Какво бихте им пожелали? В каква посока според Вас ще е добре да се развива институцията?
Софийският университет е университетът с най-силни традиции, имидж и престиж, но тези позиции трябва да се отстояват и да се работи активно за това образованието и подготовката на нашите студенти да са по-адекватни на изискванията на съвременната бизнес и социална среда.
Радва ме това, че Стопанският факултет се отваря все повече за бизнеса и въвежда практики и програми, за да сближи академията и бизнеса. Това е важно, за да даде възможности на нашите студенти да се реализират добре, предоставяйки добро ниво на подготовка и умения и създавайки връзки с компаниите у нас.
Ние вече започнахме да предлагаме интересни и актуални курсове не само за студентите, но и за работещи хора, които да разширяват знанията и уменията си. Знаете, че съвременното образование не се заключава само в 4-те или 5-те години в университета. Все повече се осъзнава и прилага на практика ученето за цял живот, което е неизбежно в този толкова динамичен и технологичен свят. Затова смятам, че университетът и в частност нашият факултет трябва целенасочено да работят, за да се превърнат в център за организиране и провеждане на форуми и квалификационни програми за хората от бизнеса.
От това, което виждам през последните години, факултетът се развива в правилната посока и това развитие трябва да продължи. Да държиш високо нивото на преподаване и на адекватност на преподаваното е ключово. Да поддържаш „топли“ връзки с бизнеса и неправителствения сектор, за обмен на знание, практики и учене за цял живот е необходимост за висок рейтинг.
Като човек, вече преминал през студентството, какво бихте препоръчали на нас, настоящите студенти?
Всеки носи сам отговорност за себе си. Свързано е с това да търсиш възможности и да ги реализираш, да работиш върху себе си, да се подготвяш за късмета си, да бъдеш мотивиран. Всичко това, до голяма степен, е почти тъждествено на това да бъдеш отговорен за себе си. Всъщност студенството е един вододел, защото преди да станеш студент, някой друг е бил отговорен за теб. Студентските години са времето, в което сам трябва да поемеш юздите на собствения си живот, защото дават възможност да учиш, да създаваш контакти, да се ориентираш и да отвориш пътя към своята реализация. И същевременно, разбира се, трябва да ти е много приятно. Ние бяхме изключително мотивирани и да учим, и да се забавляваме.
Студентските години са неповторими. Съветът ми би бил да ги оползотворите максимално, за да дадете добър старт на своето успешно професионално развитие по-нататък.
Какво ще ни кажете като за финал?
Едно нещо е сигурно — че няма нищо сигурно. :)