Петстотин километра до Атлантика пеша и поне петстотин хиляди километра навътре към себе си… Известен като "Камино", пътят от Южна Франция до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича милиони поклонници всяка година.

 

Древна легенда твърди, че светият преход минава точно под Млечния път и отразява силата, енергията и магията на звездите. Поради тази причина често е наричан "Пътят на звездите" или "Звездният път".

 

Дългият 800 километра маршрут е изминаван от бедни и богати, щастливци и несретници, знайни и незнайни личности в продължение на хилядолетия. Целта на извървяването му е пречистваща, вдъхновяваща и облагородяваща. Смята се, че мощите на Свети Яков (един от дванадесетте апостоли на Исус Христос и признат светец) се намират в катедралата в Сантяго де Компостела. През Средновековието основен мотив за поклонничеството е било покаянието. Хората са вярвали, че извървявайки тежкия маршрут и прекланяйки се пред останките на светеца, греховете им ще бъдат опростени, а душите им — спасени.

 

Със сигурност и днес една от подбудите на вярващите християни, които поемат по пътя към Сантяго е желанието да получат духовен мир и опрощение на греховете си. Но не дотук се изчерпва смисълът на свещения преход от малкото планинско градче Сен Жан Пиер де Порт в Южна Франция до град Сантяго де Компостела в Северозападна Испания. Пътят към Сантяго е път към себе си. Хората тръгват по него с намерението да открият своята духовна същност, смисъла на живота си, тайните на битието. Това пътуване на духа е изпълнено с много премеждия, лутания във времето и пространството, реални усещания и духовни прозрения.

 

Неслучайно има редица книги, написани за магическата същност на “El Camino”. Романът на Паулу Коелю "Дневникът на един маг" е вдъхновен от пътуването на автора до тази свещена земя, като самият той твърди, че пътуването го е променило завинаги. В книгата си "Камино" Шърли Маклейн пише: "Внезапно разбрах символичното описание на Рая в Библията — пълно спокойствие, абсолютна красота, цялостна хармония". Пътят към Сантяго е вдъхновение и за режисьора Емилио Естевес, който му посвещава филма си "The Way".

 

По Пътя към Сантяго вървят всякакви хора. Някои от тях са крайно религиозни. Те ходят боси, за да им се изранят краката и да понесат повече страдание. Католицизмът обича страданието. Босоходството при католиците е символ на изкуплението чрез страдание. По-голямата част обаче са просто любители и обикновени туристи, водени от любопитството или от желанието за приключения.

 

Местата, в които отсядаш, едно с едно не си приличат. И точно това му е хубавото. Попадаш в прекрасна ситуация, с чудесни хора и се наслаждаваш на мига, без да се вкопчваш в него. Утре част от тези хора ще напреднат, други ще изостанат, трети ще поемат по някой от алтернативните маршрути или ще решат да се приберат у дома.

 

Има мъже, които вървят по Пътя, за да приберат шкембето, жени, които го правят, за да стегнат дупето, американски кифли, от типа „О, май Гош!”. Има хора, които стъпват тук за първи път, има и такива, които вървят по Камино за 17-ти път. Има всякакви. И това му е хубавото. По  Камино започваш да обичаш целия човешки род заради огромното разнообразие, което предлага.

 

Тръгваш си от Сантяго с опростени грехове и пречистена душа, но знаеш, че това не е краят на пътешествието, защото истинският път, пътят към себе си, започва едва когато осъзнаеш уроците, които ти е дал Камино.