Интервю с проф. д. ик. н. Георги Чобанов
Интервюиращи: Лиляна Георгиева и Младен Младенов, май 2015 г.
Публикувано на 12. 10. 2015 г.
Проф. д. ик. н. Георги Чобанов
Здравейте, проф. Чобанов! Изключително сме благодарни, че отделихте от времето си за тази среща. За начало — какво бихте ни разказали за себе си ?
„Доволен съм, че съм тръгнал от по-ниско ниво. Роден съм в Ямбол. Бил съм принуден винаги да се справям сам, но съм благодарен на съдбата, че съм успял да постигна всичко със собствени усилия. Човек оценява всичко, което е постигнал сам с труд и със стремеж. Качествата се проявяват чак когато дойдат предизвикателствата. Има една максима, която много ми харесва — „Всяко предизвикателство, което не ме унищожава, ме прави по–силен”. След всяка преодоляна трудност се чувствате по-силни.
До промените през 1989 година бях доцент във ФМИ по математическа статистика и теория на вероятностите. Преподавах теория на вероятностите и математическа статистика за физици. По това време написах и учебник по статистика за физици.
След промените тръгнах в една малко по-различна посока. Включих се във възстановяването на Стопанския факултет като преподавател по статистика. С течение на времето адаптирах преподаването към статистика за икономисти, като постепенно (за около 15 години) навлязох в икономическата теория, преориентирах и научните си изследвания в областта на икономическата статистика и икономиката, което ми позволи да стана доктор на икономическите науки и професор по икономика.
Понастоящем освен основи на статистиката преподавам и иконометрия, икономическа статистика, принципи на икономическия анализ и институционална икономика. Сега ми е страшно интересно да се ровя в различни икономически теории.
Започнах научната и преподавателската си дейност като математик и не съжалявам за това. Математиката е едно от най–големите достижения на човечеството, но тя не е наука. Тя е брилянтният език на науката. Самата абстрактна математика, честно казано, не е сред най–големите ми интереси. Тя действително е много интересна, но е като шах — радваш му се, но не поставяш въпроса за някаква полза. За красивото не питаш дали е полезно или не.
През последните 20 години навлязох много в икономиката и не съжалявам за това. Имам публикувани работи в Европа и Щатите за транзакционните разходи и в областта на институционалната икономика, която е най–модерната и най–хубавата част на икономическата теория сега. Преди няколко години защитих втората си докторска дисертация в областта на икономиката. Първата ми докторска дисертация беше в областта на статистическата физика и теория на вероятностите.
Имам доста широк поглед върху целия спектър от природни и обществени науки и мога спокойно да ви кажа, че икономиката е най–трудната наука и вашият клуб, клуб „Спектър”, е полезен именно затова — да разшири кръгозора на студентите и да провокира мисленето им в различни сфери.
Един от най-големите икономисти на всички времена, Джон Мейнард Кейнс, е абсолютно прав, като твърди, че за да си наистина добър икономист трябва да притежаваш много качества и умения, започвайки от математиката и достигайки до способността да действаш хладнокръвно като хирург, ако се наложи.
Кейнс е завършил математика в Кеймбридж и първият му голям труд е „A Treatise on Probability“. Затова и не малка част от резултатите му са основани на статистическия анализ. Кейнс има икономическия начин на мислене и математиката и статистиката са само средство, апарат за постигане на икономически резултати.“
Разкажете ни малко повече за възстановяването на Стопанския факултет, защото ние знаем единствено, че е бил закрит и възстановен. Как е станало това, какво е било в началото, как се е развил до сегашното си ниво?
„Обмислях да напиша своите спомени по темата, защото е хубава и историята не трябва да се забравя. Стопанският Факултет беше възстановен 1990-та, година след промените от 1989-та. Възстановен бе с цел да се посрещнат потребностите на пазарното стопанство. Самият Софийски университет беше останал без Стопански Факултет и това не беше нормално за едно учебно заведение, наричащо себе си „университет”. Многото опити за възстановяването на Стопански факултет бяха неуспешни.
Стопанският Факултет е закрит 1950 г. след войната, когато СССР налага комунистически режим и всичко се преструктурира. Тогава СУ е бил единственият университет у нас, но започва отделянето на някои факултети. Първо се отделя Богословският факултет. СУ е бил винаги трън в очите на управляващите, защото е свободомислещ. Един от начините на старата система за контрол беше да те разбие на парчета. Малко по–късно беше отделен Медицинският факултет. В Александровска болница и сега ще видите портретите на деканите на тогавашния Медицински факултет по стените в коридорите. Стопанският Факултет се отцепва от СУ и заедно със съществуващата Политехника образуват Икономическия институт „Карл Маркс“, сегашното УНСС. В решенията на Академичния съвет остава възможността да има отново Стопански Факултет в СУ. Академик Благовест Сендов, Ректор на Университета прави неуспешни опити за възстановяването на факултета десетина години преди събитията от 1989 г.
Стопанският Факултет бе възстановен с решение на Академичен съвет от 1990 г. Инициатор е акад. Никола Попов. Той стана ректор и използва властта, която имаше и революционната вълна на промяна, за да прокара решението за възстановяване на Стопанския Факултет. Повдигнат бе въпросът кой може да се наеме с тази непосилна задача. Аз имах намерение да преподавам статистика и участвах в инициативната група за възстановяване на факултета, но нямах намерение да ставам декан. Когато започнаха да обмислят кандидатури за декан, акад. Попов търсеше нов, по–различен човек за тази длъжност. Повечето хора в групата бяха завършили политическа икономия и имаха образование и убеждения, несъответстващи на новия пазарен ред. Беше предложен самият Никола Попов, но той отказа с мотива, че не може да прави нещо, което противоречи на убежденията му. И предложи на мен тази длъжност, въпреки че не бях икономист. Идеята беше посредством трансфер да вземем най-доброто от световната наука и практика и да го внедрим в България. Аз бях шокиран от това предложение и мислих няколко дни преди да се съглася — главната ми задачата беше да осъществя този трансфер (нелека задача), а и фактът, че владеех два западни езика беше значителен плюс за мен.
Не очаквах обаче съпротивата и негативизма, който се изля против мен и целия факултет. Има хора, които първо ти казват „Ти си идиот!“, а после те питат „Какво правиш ?“. За жалост в България този негативизъм е много тежък и той е една от най–сериозните пречки за развитието на страната. Но въпреки това аз никога няма да я напусна доброволно и ще се боря докрай за нейния просперитет. Времената бяха наистина доста тежки, но и посвоему много романтични. Ако знаех какво ме очаква, нямаше да се съглася, но нямаше как да знам“, каза проф. Чобанов с усмивка.
„Това вече ми е като правило — „Човек герой доброволно не става”. Някои обстоятелства те принуждават да се бориш и да оцелееш или да си отидеш. И ако оцелееш ставаш герой. С подкрепата на много хора успях да помогна за стабилизирането на факултета. В момента по рейтинговите класации Стопанският Факултет е на челна позиция по икономика заедно с Американския университет в Благоевград. Един от хората, които ме подкрепиха много, беше Любен Беров. Той бе невероятен човек. Човек с голям интелект и морал. Бил асистент в Стопанския Факултет преди да го закрият. Между 1992 и 1994 г. беше министър–председател на 83-то правителство на България. Доайен в областта на стопанската история. Когато стана факт решението за възстановяване на Стопанския Факултет, Беров беше съветник на Президента Желю Желев. Обади ми се и ме покани на среща и първото, което направи, беше да ме прекръсти с думите: „Дано да успееш, защото аз бях асистент в този факултет преди да бъде закрит и искам той да се възстанови“. Няколко години преди да станат промените Беров беше уволнен от Икономическия институт, защото на среща с кубинския посланик беше казал, че кубинската икономика е пред фалит. Оттогава му се води славата на дисидент.
Много важна беше и помощта отвън. За да направим трансфер на най–доброто в областта на икономиката въведохме английски, немски и френски, като работни езици, за да може директно да каним професори от чужбина. Американците бяха първи (английските групи) чрез U.S. Agency for International Development. Те дадоха 1.5 млн долара за Teaching and Training Economics and Business in Bulgaria. Поканихме лектори като Дейвид Коландър, Кенет Кофорд и Бърнард Морин. Нашите програми са изцяло по американските стандарти — Бакалавър по Икономика и Стопанско управление. При немските и френските групи имаше известно забавяне. Сега Соня Вътева много помага за осъществяване на замисъла и основахме френската школа в икономиката и управлението. По този начин въведохме най–доброто от света и това беше решаващото да сме на първо място сред българските ВУЗ-ове."
Споменахте, че при възстановяване на факултета е имало голям натиск. Политически или социален бе той? И защо точно към Стопанския факултет? Юридическият и Философският факултет следва да са доста по-критични към властта.
„Ще ви дам един пример. Философският факултет беше започнал да изземва нашите позиции — социални науки. Публична администрация се изучава във Философския факултет, а по света не е така. Геолого-географският факултет наложи решението специалността „Туризъм“ да се изучава в техния факултет, макар че е очевидно икономическа специалност. Мотивите бяха чисто прагматични: да се изземват по–атрактивни специалности, за да се спаси по този начин любимият ГГФ. Виждате, че в обществото се вземат не правилните, а решенията, които удовлетворяват определени корпоративни интереси. Не може да не се съгласим с тъжната констатация на Дъглас Норт: „Правилата на обществото се определят не за да му служат, а за да обслужват най–влиятелните групи от него“. Препоръчвам книгата на Дъглас Норт – Douglas North “Understanding the Process of Economic Change”.“
Поради демографската криза в страната ни и вземайки предвид факта, че голяма част от завършващите избират да продължат обучението си в чужбина, конкуренцията за това къде да отиде всеки един потенциален студент е голяма. Това, от своя страна, е предпоставка за спад в качеството на образованието, тъй като за да получат необходимата държавна субсидия, много ВУЗ-ове занижават драстично критериите си за прием, а и за „престой”. Има опити да се прокара закон, според който да се субсидират висшите училища не според броя студенти, а според качеството — брой публикации, изследвания, реализация на пазара на труда и др. Какво мислите за това? Все пак Вие се занимавате с образование от времето, когато в страната не е имало 51 университета.
„За мен всеки университет е храм. Затова аз не поставям въпроса много или малко са университетите в България. Единственият въпрос, който съществува, е качествени ли са те. Ако всичките 51 университета са качествени, няма абсолютно нищо лошо, защото те ще привлекат студенти от целия свят и няма да има никакви проблеми с броя им. Некачествените университети не заслужават съществуването си.“
Да, но проблемът е, че въпреки това ги има.
„Да, точно това е големият проблем. Университетското образование, най–вече в частните висши училища, се превърна в бизнес. Макар че университетът трябва да бъде пазарно ориентиран, той не е предприятие. Крайната цел на един университет не е печалбата. Дори и най–престижните частни американски и английски университети не реализират особено голяма печалба.”
А можем ли да избегнем това-образованието да се превърне в бизнес? Все пак навсякъде по света ситуацията е подобна.
„Нарастването на броя на университетите е повсеместно. В Германия и Англия всички колежи, които навремето тук се равняваха на полувисше образование, сега са университети. В тези страни обаче университетите имат необходимия брой студенти, защото те са световно известни страни, с развито стопанство и добро качество на университетите. Спасението за нас е да повишим качеството на образованието. Стопанският факултет е малък по брой студенти в сравнение с други и затова е много важно да отстоява своята позиция на високо качество. Нужни са млади и способни хора, които да дърпат напред. И ако съм успял с нещо, то е било именно благодарение на сътрудничеството с тези амбицирани хора. Правилната стратегия е не да спираш другите, а ти да вървиш напред.“
Един последен въпрос. Кое е любимото Ви число?
„Фи (φ) — златното сечение. То е символ на динамичното равновесие в природата. Обожавам равновесието, то е едно от най–важните неща. Животът е равновесие, макар и мигновено, макар и кратко. Златното сечение е дълбоко вложено в природата. То е едно съотношение, което е от една страна балансиращо, а от друга придвижващо напред. То не е 50/50, а около 55/45, което означава, че трябва повече да даваш отколкото да получаваш, за да има придвижване напред в един вечен цикъл на динамично равновесие. Отразява цикъла на природата, но се използва и в икономиката.“
Отново Ви благодарим и до нови срещи!