Театрите в България
Автор: Лилия Илчева
Публикувано на 01. 05. 2015 г.
Театралното изкуство винаги е играело изключително важна роля в българския културен живот. Още от самото си начало през Възраждането с постановки като „Михаил Мишкоед“, „Многострадална Геновева“ (добре позната ни от „Под игото“) и „Криворазбраната цивилизация“, българските писатели и драматурзи умело откриват и изследват проблемите на времето си и дават гласност на обществените неволи. Тази тенденция се запазва успешно в театралната ни традиция.
На пръв поглед казаното дотук може да ви се стори превъзнесено, тъй като напоследък сме залети от дебати, обясняващи ни западането на българската култура, скандали, свързани с финансирането на театрите, още скандали с рокади в управлението им. И цялостната картина не изглежда особено обнадеждаваща. НО театралните ни работилници очевидно не са на това мнение и усилено пресъздават нови и класически пиеси. Доказателство за това е, че по данни на Националния статистически институт през изминалата година приходите от театрална дейност надхвърлят средствата, събрани от всякакъв друг вид изкуство – балет, опера, изложби, и дори надхвърлят приходите на все по-оредяващите киносалони. Първенец по продадени билети е Пловдивският драматичен театър. Тази статистика сочи, че интересът към театралните постановки е жив не само в столицата — традиционно спрягана за културен център, но и във всички други части на страната.
Поради тази причина ви предлагаме да се запознаете с интересни и важни театри от различни краища на България.
Русе
„Да създадем един свят за децата — вълшебен и лиричен, мечтателен и динамичен“ — мотото на Русенския държавен куклен театър е показателно за отдадеността на целия му състав. Създаден от група ентусиасти през 1955 година, театърът започва да радва малки и големи с редица приказни пиеси като „Червената шапчица“, „Лъжливото овчарче“ и „Русалка“. Едва пет години по-късно е официално обявен за държавен театър, а през 1965 г. се сдобива със собствена сграда — културен паметник от времето на Мидхат паша, разположен в близост до брега на река Дунав. Актьорският състав изнася постановка след постановка на различни места в страната и чужбина, а театърът има редица международни и национални отличия, най-важното от които е орден „Кирил и Методий“ — първа степен.
Варна
Драматичният театър „Стоян Бъчваров“ има дълга история, съпътстваща появата му. Първоначално заплануваният строеж през 1912 година бива възпрепятстван от поредицата войни, в които страната взема участие, и едва през 1921 година е отпуснато финансиране от страна на общината за поддържане на постоянна театрална трупа. За директор и режисьор е поканен актьорът Стоян Бъчваров (Народен театър). През 1927 г. се подема масова дарителска кампания за изграждането на сграда, която да е постоянен дом за варненската трупа. Резултатът? За по-малко от месец се събират 1 милион лева — колосална сума дори днес. С отговорната задача се заема архитект Никола Лазаров — световно признат специалист. Така през 1923 година дългоочакваната мечта на варненци е завършена и те се сдобиват с прекрасна театрална сграда, орнаментирана пищно в бароков стил, и собствен актьорски състав. На откриването на театралния сезон е представена пиесата „Боряна“ по Йордан Йовков.
Пловдив
Драматичен театър Пловдив е един от най-ранно основаните в България, имащ зад гърба си 133 театрални сезона и безброй отличия. Основаването на театъра е резултат от призива на Иван Вазов във вестник „Народний глас“ за неотложната нужда от български професионален театър. Негови поддръжници в каузата са Захари Стоянов и Константин Величков. Така на 10 декември 1881 г. след заседание на Областното събрание в града под тепетата се взема решение да се финансира театралната трупа. През многогодишната си дейност, своя принос към Пловдивския театър са дали Крикор Азарян, Христо Христов, Цветана Манева, Мария Стефанова, Тодор Колев, Христо Мутафчиев и Стефан Данаилов.
Актуална част от програмата на драматичния театър е Есенният международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, който се провежда през септември и чийто художествен директор е Стефан Данаилов.
Пазарджик
Театралната дейност в града се поставя през 1870 г. с постановката „Многострадална Геновева“ в читалище „Виделина“, а дейността на актьорската трупа е подкрепена от Константин Величков и Петър Бонев. През 1922 г. се отпуска финансиране от местната власт за поддържането на постоянна трупа под името, което театърът запазва и до днес — „Константин Величков“. Въпреки трудностите на времето пазарджишкият театър устоява на несгодите — две временни прекратявания на дейността през 1942 г. и 1964 г. и опустошителен пожар през 1997 г.
Своя отпечатък в театралната история на града оставят Кръстьо Сарафов, Владимир Трендафилов, Елена Снежина и много други достойни творци.
В момента театър „Константин Величков“ функционира като държавен драматично-куклен театър с чести изяви в страната, европейските страни и дори извън границите на Европа.