Приключението Света Анастасия - как да станем Островитяни?
Публикувано на 08. 09. 2015 г.
Няма как да не ви е познато чувството да се събудите някоя сутрин и да поемете дълбоко дъх с мисълта, че днес е ден за нещо ново. Без да му мислите много, стягате набързо най-необходимото, избирате си дестинация и докато се усетите, вече сте се впуснали в поредното приключение. С копнеж по отиващото си лято си спомням за едно от моите приключения тази година и може би ви давам една свежа идея за следващата лятна ваканция.
Остров Света Анастасия от птичи поглед
В този горещ летен ден си казваме, че днес жегата няма да ни спре да си прекараме незабравимо, и спонтанно решаваме да изпълним едно отдавна планувано, но все неосъществявано пътуване, тоест плаване, до остров Света Анастасия.
Света Анастасия (познат още като остров Болшевик) се намира в Бургаския залив и е единственият обитаем остров в Черно море. Произходът му е вулканичен, а в резултат на бурите и морските вълни са се появявили редица скални образувания, чиито форми ни дават възможност да развихрим въображението си. Данни за човешко присъствие на острова има още от епохата на късната античност, а за първи път Света Анастасия е нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век. Но сега няма да ви отегчавам с уроци по история, а направо ще премина към съществената част.
 |  |  |
|---|
Около 10 часа слизаме до добре познатия символ на Бургас — Мостика, за да изчакаме екобус, който ще ни откара директно до Морска гара. Преди година корабчетата за острова тръгваха от самия кей, но вече спирката им е преместена на пристанището и за улеснение на туристите е въведен екологичен транспорт, задвижван изцяло от соларна енергия. Не се налага да чакаме дълго и ето че превозът е вече налице, а ние се настаняваме на най–задната седалка, която е самостоятелно обособена и освен това предоставя отлична панорамна гледка.
Продължаваме през морската градина, успяваме да зърнем и ресторант „Старата фрегата“, който за съжаление изгоря през 2011г. Добрите новини обаче са, че с нетърпение очакваме скоро да бъде възстановен. Веднага след ресторанта навлизаме на територията на Морска гара Бургас. Слизаме от екобуса и въодушевени се отправяме към пристана, а там вече ни очаква катамаранът „Света Анастасия“.
Уверявам ви, че дори и най–страхливите не биха се поколебали да се качат на борда при вида на мерките за безопасност, предприети за сигурността на пътниците. Казвам го, тъй като това е първото ми качване на плавателен съд и при мисълта, че не мога да плувам, съм доста напрегната. И така, напълно спокойни, вземаме своите билети (за щастие са останали свободни места, въпреки че нямаме предварителна резервация) и стъпваме на кораба. След кратка обиколка заемаме стратегическа позиция на носа на катамарана. За любителите на прохладата препоръчвам първия етаж, който е затворен и климатизиран и разполага с отделни сепарета за пътниците. 360–градусовата гледка от откритата палуба е възхитителна (аз си я избрах за обратния път).
Катамаранът "Света Анастасия"
Ето че само след броени минути катамаранът потегля, излиза от пристанището и поема курс към острова. Ние стоим най–отпред, вятърът ни гали и носи дъх на море. Носът на корабчето леко пори вълните и фините пръски ни разхлаждат. Съзнанието ни се пречиства и в този миг съществуват единствено слънцето, вятърът и морето. Сякаш се изпълваме с частица от очарованието на мореплаването — магията, притегляла свободолюбивия дух на моряците векове наред. Но стига лирически отклонения, защото вече сме почти до острова.
Остров Света Анастасия /личен архив/
На борда на "Света Анастасия" /личен архив/
Пред нас е Скалната гъба, част от острова, която се е отделила от него и постоянно се руши под въздействие на водата. Докато се приближаваме към пристана с изненада забелязваме странен символ — обърната котва . Поради това, че островът е водоснабден и електрифициран чрез тръби, минаващи по морското дъно, символът забранява пускането на котва. Слизаме от катамарана, екипажът любезно ни изпраща и ни напомня за часа на връщане.
Изкачваме се нагоре по пътеката и стигаме манастира „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)”. Той е единствената островна обител, многократно опожарявана и нападана от пирати. През 1923г. църковната обител се превръща в българския „Алкатраз“, а днес пред нас се издига музеят, посветен на острова, затворниците и Света Анастасия Фармаколитрия. Влизаме през портата и ни събират за кратка, но изчерпателна беседа, която ни потапя в история, легенди и мистични предания. Ще ни се да слушаме още и още, но времето лети и най–добре сами да се впуснем в преоткриването на острова.
Музей с интерактивни композиции, легенди за скрити пиратски съкровища, природни феномени, тайнствени писма и песни и далечно подрънкване на окови… Звуковите и визуални ефекти придават автентична атмосфера.
Всеки посетител на острова получава сертификат с титла "Островитянин". Вземаме с гордост „документа“ и се придвижваме към вътрешността на острова. Насреща ни има указания за местоположението на забележителностите. И понеже слънцето започва да жари все повече, решаваме да намерим прохлада в малката църква „Успение Богородично“. Църквата не е действаща, но може да запалим свещ и да се помолим за здраве и благополучие, а любителите на изкуството могат да се насладят на майсторската изработка на дървения иконостас от 1802г.
Плочи пред музея /личен архив/
Указателни знаци /личен архив/
Вниманието ни привлича надписът „Лекарна“, който сочи към малко заведение на скалите. Как да откажем разхладителна напитка в жегата? Отбиваме се и изпиваме по чаша леденостудена лимонада, разбира се, поднесена в стила на острова. Любуваме се на гледката, правим още куп снимки и след като сме си отдъхнали, продължаваме експедицията.
 |  |  |
|---|
Пред нас е фарът, забранен за достъп, защото е военна зона. Вдясно е ресторантът „100 години назад“. Оставяме го за по–късно, за да успеем да разгледаме и останалата част от острова. Минаваме между ресторанта и църквата и пред нас се разкрива великолепна гледка — непристъпни скали и необятно синьо море. Отляво се намират Вкамененият пиратски кораб и Драконът, а отдясно можем да видим нос Атия. Историята на причудливите каменни фигури оставям за вашето приключение, защото истинското очарование на една легенда е пълно, не когато четете за нея, а когато я преживеете.
Фарът на остров "Света Анастасия" /личен архив/
 |  |  |
|---|---|---|
 |
Продължаваме разходката си и попадаме на кладенец с пиратско съкровище. Хвърляме по една монета и стискаме палци следващият лотариен билет да е печеливш. Връщаме се назад към музея и прекарваме последните минути на далекогледа — можем да видим съвсем ясно град Бургас: пристанището, кея, цялата Морска градина, дори Сарафово. Обръщаме поглед към пристана на Света Анастасия и забелязваме, че нашият катамаран вече ни очаква. Преизпълнени с нови впечатления, се отправяме надолу по пътеката и си обещаваме, че следващата година приключението ще продължи.
Легендата за съкровището в кладенеца /личен архив/
Качваме се на корабчето и полека се отделяме от сушата, за да поемем по обратния път, а „Деймос“, „Мирела“ и „Кук“ остават назад, за да чакат своите Островитяни. По пътя се разминаваме с пиратското корабче „Есмералда“ и това е моментът, в който със сигурност знаем, че ще се върнем отново — този път като пирати!
„Деймос“, „Мирела“ и „Кук“ /личен архив/
Пиратското корабче „Есмералда“
Недалеч от Морска гара виждаме как десетки платноходки от Международната Регата Порт Бургас излизат в залива — тяхното приключение едва сега започва, а нашето е към своя край. Непознатото обаче ни притегля с неудържима сила, затова ще продължим да откриваме нови за нас места, да създаваме незабравими спомени и да ги споделяме с вас.
Adiós и до нови срещи!
Ветроходците от Международната Регата Порт Бургас /личен архив/
Ето и още малко от магията на острова...
За подробна информация може да разгледате официалния сайт на остров „Света Анастасия“.