Българските съкровища

Изготвил: Александра Стойнева

Публикувано на 01. 05. 2015 г.

Източник: trakite.info

Съкровището от Борово

Съкровището от Борово е от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.н.е.). Самите съдове са изработени в град Беос, намиращ се на Мраморно море, в югоизточна Тракия. Съкровището принадлежи към “одриските царски подаръци”, то е дар от могъщия одриски цар Котис І на анонимен гетски владетел.

Съкровището от Борово е намерено през 1974 година на т. нар. Беленски хълм, разположен в центъра на гетски могилен некропол и състоящо се от пет сребърни-позлатени съда. Предметите включени в него са:

три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс
каничка-ритон с лека позлата по дрехите и в косите на героите гравирани върху нея, сцената украсяваща каничката представя божества на угощение
сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на дръжките. В основата си купата е поставена върху обособено столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена в която грифон напада кошута.

Съкровището от Летница

Откриването на съкровището от Летница е случайно. През 1963 година работници от селското стопанство в село Летница решават да си построят нов овчарник. Когато започват да копаят съвсем случайно попадат на един бронзов съд, заровен на 50-60 см дълбочина, обърнат с устието надолу. След като го изровили открили в него множество малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които си разделили. По-късно предметите биват събрани от уредника на музея в близкия град Ловеч с помощта на очевидец от селото. Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр. н. е., находката съдържа и една добре запазена юзда, съставена от две железни скоби, на които юздата се е поставяла на оглавника и един зъбалец-верига. Интересен е илюстративния цикъл за подвизите на героя, изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник, който се бори и побеждава мечки и вълци. В други хвърля копие следван от слугата си. Пластинките от летнишкото съкровище хвърлят известна светлина върху митологията на древните траки и техните вярвания, което ни позволява да надникнем в културата и светоусещането на тези далечни предшественици.

Източник: bulgariana.eu

Съкровището от Луковит

Източник: trakite.info

Тракийско сребърно съкровище датира от втората част на IV век пр. н. е. Също като съкровището от Летница то бива случайно открито през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети: пластинки апликации за конско снаряжение и съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа). По пластинките апликации са изобразени основно животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Освен на животни се срещат и изображения на конници, характерни за тракийското изкуство. Две от пластинките изобразяват лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. "Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и даже с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват."

Източник: trakite.info

Съкровищата на Могиланската могила

"Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща, почти в центъра на старата част на града. В периода 1965-66 година са проведени археологически проучвания на могилата. Археолозите открили една ограбена още в древността гробница и други две, които са сравнително запазени.

В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са намерени и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса.

Източник: trakite.info

Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че тук е била заровена древнотракийска принцеса. Главата на младата жена била украсена със златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. и бил изработен от най-чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня с човек в ризница.

Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за царска гробница, свързана с династията, управлявала през IV в. пр. н. е., трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край."

Панагюрското съкровище

"Панагюрското златно съкровище, датирано към края на IV, началото на III в. пр. н. е. е намерено през 1949 година на два километра южно от Панагюрище. Състои се от девет ритуални съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите на брега на Мала Азия. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на Амазонка. Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд, чиито дръжки са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното в основата са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията и други сцени от митологията. Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения.

По какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети — като военна плячка или по пътя на търговски обмен? Кой е бил техният собственик? Възможно ли е да са принадлежали на някой от Одриските царе? Какво е принудило собственика да го скрие в земята? — точен отговор не можем да получим, можем само да гадаем, но това не ни пречи да им се наслаждаваме като на едни високо художествени и уникални свидетели на древността."

Източник: trakite.info

Рогозенското съкровище

Рогозенското съкровище е намерено случайно в Село Рогозен, намиращо се на 43 километра северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър. През 1985 година съкровището е открито в един празен парцел, използван като зеленчукова градина. Иван Димитров, докато прави водопровод в своята градина, случайно попада на купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина, състояща се от 42 канички, 22 фиали и една чаша. Тези съдове биват предадени на сътрудниците на музея в град Враца, като след проучването на мястото на откриване, археолози заключват, че съкровището е било заровено при екстремни обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко купчинки. По-късно биват открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина, от които: 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общият брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.

"Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр. н. е до 40-те години на IV в. пр. н. е. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траки и от гръцката митология. "

Източник: trakite.info

Варненското съкровище

Съкровището от Варненския халколитен некропол е намерено през 1972 година. При изкопни работи в района на курортен комплекс "Златни пясъци" работещ екскаватор изхвърлил на повърхността на земята златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса. Специалистите били категорични, че находките принадлежали на халколитно погребение. От разкопаните над 80 погребения били събрани около 6,5 кг. златни предмети, изработени с много вкус и изящество. Само в един от разкопаните гробове (№ 43) били намерени над 1,5 килограма чисто злато. Погребението в гроб № 43 било извършено четири хиляди години пр. н. е. Погребаният е мъж на около 45 години, с висок ръст и атлетично телосложение. На всяка от ръцете си носел по една масивна златна гривна, а също така и нанизи от раковини и златни мъниста. Пищно украшение, наподобяващо широка яка, украсявало шията и гръдта му. То било съставено от златни пластинки и скъпоценни камъни. С тях били нашити също дрехата и шапката му.

Източник: trakite.info

Съкровището от Вълчитрън

Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с. Вълчитрън, Плевенско. При копане на лозе случайно било открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология — 12,5 килограма чисто злато с естествени сплави от сребро, мед и желязо. Състои се от 13 предмета:

седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (много наподобяващи ударните инструменти-цимбали)
четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (едната чаша е значително по-голяма)
един съд, наподобяващ кратер със силно издължени и извити настрана дръжки
един триделен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.

Съкровището датира от края на бронзовата епоха, т. е. към XVI-XII в. пр. н. е. Съдовете представляват церемониален сервиз, употребяван от царя-жрец при обреди в чест на Великата богиня мака и нейния син Слънцето. Заравянето на част от сакралния сервиз представя ритуал, при който то се изважда от употреба и се отдава чрез трезориране на света на божеството. Съкровището представлява царско-жречески култов сервиз. Определянето на находката като обреден реквизит се дължи на анализа на триделния съд. Съдът служи за възлияния със свещена течност, които обредно се извършват от владетеля.

Източник: trakite.info