Санкт-Петербург - настоящий русский аристократ
Изготвил: Лиляна Георгиева
Публикувано на 14. 09. 2015 г.
Съвсем не по-малко впечатляващ от Москва е градът, който се слави като „най-западен”: Санкт-Петербург. Познат като културния и интелектуален център на федерацията, Петербург отдавна си съперничи с Москва. Трудно е да се определи кой превъзхожда другия — за мен това се оказа мисия невъзможна: двата града са много различни един от друг и всеки притежава неповторим чар.
Храм „Спаса-на-Крови” („Възкресение Христово”) е един от символите на Санкт-Петербург (личен архив)
Храм „Възкресение Христово” („Спаса-на-Крови”) е поредният паметник с драматична история. Построен на лобното място на Александър II, храмът е бил затварян, украсата му е била разрушавана, ползвал се е дори като морга. Въпреки премеждията днес храмът е действащ музей, в който туристите могат да се насладят на красотата на знаменитата му вътрешна мозайка. Нейната площ е над 7000 м2 и е дело на 30 знаменити художници.
Храмът се намира в центъра на града. Вървейки към него, ще видите множество павилиони за сувенири, забавни улични музиканти и танцьори (дори артист, свирещ на трион!).
Санкт-Петербург, или както местните му викат на галено — Питер, е изключително аристократичен с изящната си архитектура, голяма част от която е дело на италиански майстори. Разположеният на река Нева град неслучайно носи прозвището „втора Венеция”, макар че мнозина смятат, че италианската перла трябва да се нарича „втори Санкт-Петербург”.
„Втора Венеция” или „Първи Петербург”? (личен архив)
За разлика от Москва, градът е далеч по-малък — населението му е около 5,1 млн. души. Въпреки това Питер е богат на забележителности и у пътешественика не остава и капка съмнение, че именно той е бил столица на Русия повече от два века. Освен това тук се намират най-голямото балтийско пристанище и седалището на Конституционния съд.
Градът носи името на своя основател, Петър I, но през годините мени названието си: от 1914 до 1924 г. се нарича „Петроград”, а до 1991 г. носи името „Ленинград”. От 1965 г. се гордее и с титлата „град-герой”, поради това, че е оцелял 900-дневните ужаси на блокадата през Втората световна война.
За любителите на музеите Санкт-Петербург е дом на Ермитажа — най-големият музей на изкуството на Земята.
„Дворцовая площадь” и входа на Ермитажа (личен архив)
Ермитажът възниква през 1764 г. като частна колекция на Екатерина II. Първоначално до безценните съкровища достъп са имали само избрани аристократи и висши сановници — подбрани гости на императрицата. Днес в музея „място за отдих” намират повече от 2,7 млн. творби на изящното изкуство от различни епохи, удобно разположени в разкошните зали, които могат да бъдат разгледани от всеки. Само гиганти като Лувъра, Британския музей и нюйоркския Метрополитън могат да се състезават с колекция от подобен калибър.
Самият Ермитаж представлява комплекс от 6 свързани помежду си сгради, всяка дело на различен архитект. Главната е Зимният дворец — там са живеели царските особи, а помещенията за приеми, аудиенции и др. са запазени в автентичния си вид. Интериорът на всички зали е впечатляващ и посетителят е затруднен на какво точно да се любува: на главозамайващите тавани, на разкошната панорама или на изложените шедьоври.
За всеки има по нещо — Леонардо да Винчи, Микеланджело, цяла зала с платна на Рубенс, произведения от Нидерландия, Германия, прословутия „Черен квадрат” на Малевич, артефакти от Волжка България, рицарски и самурайски бойни доспехи, религиозни предмети от различни епохи, статуи от Древна Елада, египетски мумии и какво ли още не. Не е никак учудващо, че за да разгледате всичко това, ще се нуждаете от поне два пълни дни, а може би и повече. Музеят е наистина огромен и затова е най-добре да имате под ръка една от безплатните карти, защото да се загубиш е неизбежна част от посещението.
В Ермитажа (личен архив)
В Петербург ще намерите и отлични паркове за отдих, внушителни храмове, величествени дворци и какво ли още не. Ето някои от тях:
Из „Летний сад” („Лятна градина”, личен архив)
„Летний сад” е приятен парк с множество високи дървета и структура, подобна на безкраен коридор, обсипан с различни шадравани и бели статуи.
„Исаакиевский собор” (личен архив)
Храмът разполага с чудесна панорама към града и е заобиколен от прекрасен градски парк с оформени цветни лехи.
„Казанский собор” (личен архив)
В този храм се съхранява чудотворната икона „Казанската Божия майка”, която е и негова кръщелница. Гробницата на великия руски герой Кутузоф също е там. Интересно за този храм е, че през 1932 г. става жертва на господстващия режим и е преобразуван в музей на историята, религията и атеизма.
„Александринский театр” е сред първите драматични театри в Русия.
(личен архив)
На представленията ще видите гости, специално издокарани за мероприятието с дълги бални рокли, смокинги и бляскави бижута. Нищо чудно, след като цените на по-предните места са главозамайващи в сравнение с тези в страната ни. Костюмите и декорите са разкошни, а театърът разполага и със собствен музей, в който могат да се видят автентични сценични облекла от легендарни постановки. За гостите с по-скъпи билети пък има луксозна зала за отдих с тераса.
Метростанциите не отстъпват на московските — красиви, тематични и добре организирани. Ето някои от по-забележителните:
Но именно благодарение на метрото Санкт-Петербург отбелязва точка в надпреварата с Москва с „Давайте говорить как петербуржцы!”. Инициативата принадлежи на дамата на плакатите, Людмила Вербицкая — прочут лингвист и филолог. Проектът цели да помогне на жителите да говорят правилно и да използват книжовна лексика. За да постигне това, инициативният комитет е поставил в мотрисите плакати с различни езикови правила.
Плакати в мотриса
Празник на флота и военноморски парад в Санкт-Петербург
По традиция в края на юли в избрани пристанищни градове Руската федерация демонстрира мощта на флота си и организира празненства в негова чест. Тази година празникът беше на 26 юли и Питер също го отбеляза. Честванията започнаха от сутринта с парадно шествие и традиционното полагане на венци пред паметника на Петър I (основател на града и покровител на флота). Макар и добре организирана, сутрешната програма не успя да впечатли с пищност и кой знае какъв боен дух — това се дължеше най-вече на военния оркестър, които не създаде парадна атмосфера, нито пък разтресе площада (както очаквах).
През деня имах възможност да се кача на по-големите бойни кораби и да ги разгледам. Това беше удивително преживяване, но бе предшествано от удивително дълга опашка. Късметът обаче не ме изостави, тъй като симпатично руско семейство приюти цялата ми компания при себе на безкрайната опашка. Ако не бяха те, най-вероятно щяхме да гледаме корабите само отдалеч и нямаше да научим за многото други забележителности в околността, за които те ни разказаха. Тук е моментът да отбележа, че макар мнозинството руснаци да не могат или пък просто да не желаят да говорят чужди езици, те са изключително любезни и сърдечни към всички. Отношението им към нас, българите, е отлично — щом чуеха националната ми принадлежност, те радостно възкликваха: „Друзья из Болгарии!” („Приятели от България!”) и изказваха разочарованието си от световните лидери, които съблюдават само собствените си политически интереси, а не мислят за дружбата между народите и за чисто човешкия аспект на живота.
Парадът завърши с гала концерт на „Дворцовая площадь” и пищна празнична заря.
(личен архив)
Близо до Санкт-Петербург са разположени още два невероятни дворци с не по-малко невероятни паркове:
Музеен комплекс „Царское село” в г. Пушкин
В г. Пушкин се намират редица забележителности, като най-важните от тях са любимият дворец на Екатерина II и лицеят, в който Пушкин е прекарал ученическите си години.
Лицеят се намира в непосредствена близост до разкошната резиденция, където са учили само потомците на отбрани аристократи. Но произходът не е бил достатъчен — за прием кандидатите са полагали и сложни изпити. Интересни са кабинетите и уредите, използвани по природни науки. Запазен е оригиналният дневник с оценки на школниците — присъстват и тези на Пушкин и съучениците му, много от които са станали не по-малко знаменити общественици и учени. Забележително е, че възпитанието в добри обноски и светско поведение на младежите е било сред целите, които учебното заведение си е поставяло.
Петергоф
Основан в началото на 18 в. от Петър I, Петергоф е трябвало да се превърне в най-разкошната лятна резиденция, надминаваща дори най-внушителните европейски дворци. Освен това тя е трябвало да служи и като паметник в чест на успешно завършената борба на Русия за излаз на Балтийско море.
(личен архив)
Комплексът е изключително изящен и чудесно вписан в релефа и природните дадености на местността. Огромни фонтани с тематични сцени, два огромни парка с езера, водоскоци и каскади, красиви павилиони, турска баня, палави фонтани и силен северен вятър, настъпващ от Балтийско море — това е Петергофският дворец, който без усилие стана и моята любима царска резиденция.
„Болшой каскад” е великолепен пример за бароковото изкуство с множеството си бляскави статуи, тераси, мозайки, шарки и впечатляващите си 138 водни струи. Фонтанът „Самсон” (изобразяващ как Самсон разкъсва пастта на лъва — символ на победата на Русия над Швеция) е добавен по-късно към каскадата.
„Большой каскад” и фонтан „Самсон” пред Большой дворец в Петергоф (личен архив)
Златни декори, тавани-картини, тапети от бродирана китайска коприна, отоплителни тела от рисуван порцелан, редени подове от няколко вида дървен материал… Това е само малка част от пищността, с която дворецът може да се похвали. Въпреки това стилът е доста по-елегантен и премерен от този на Екатерининия дворец.
„Большой дворец” в Петергоф
Още от личния архив...
Но няма да запомня Русия само с неземно красивите дворци, пищността, преливащите от предмети съкровищници, огромните градини и неизброимите шадравани… Не. Ще я запомня най-вече с многото хора, с които се запознах и общувах.
Ще запомня този народ с патриотизма и уважението му към отечеството, които, уви, все повече се губят сред нашия собствен. За руснаците руското е най-хубаво и ще е трудно да ги уверите в противното — може би дори няма да успеете да се преборите с пламенните им аргументите. За тях това просто е естествено — за разлика от нас те не са поклонници на чуждото, а търсят доброто в себе си и в своето. И го намират.
Нима се нуждаем от един нов Паисий, който да ни порицае още веднъж с гръмкото: „ О неразумни и юроде!…” и да ни покаже защо трябва да ценим своето? Не, не призовавам да ставаме високопарни националисти, арогантни невежи или дори нещо по-лошо. Не, не това е идеята. Просто ми се ще да започнем да ценим малко повече своето и да заменим откритата злоба и хулене с конструктивна критика и действия. Да „прогледнем”, за да видим, че всъщност сме богати. Да, държавата ни е малка и бедна, но с прекрасна природа, разнообразна култура, над 1300-годишна история, множество благоприятни възможности за бизнес, талантливи хора и какво ли още не — дадености, за които други народи могат само благородно (или не чак толкова благородно) да ни завиждат.
Да, има още какво да се желае. Факт е, че управлението ни напоследък много рядко взема ползотворни и адекватни решения. Вярно е, че виждаме крайния резултат от проекти само непосредствено преди избори, а администрацията е подслонила мнозина под своя чадър. Самата справедливост понякога плахо се крие или пък лениво дреме и трябва сами да си я търсим. Но наша е отговорността да поправим грешките и да създадем предпоставките за просперитет и грижливо да направляваме развитието си. Не може наивно да вярваме, че колата ни ще се оправи, ако повикаме неволята. И да я викаме, тя няма да дойде, а дойде ли някоя нейна заместница — да му мислим. Всичко е в нашите ръце и е за нас.
Но имаме ли смелостта да го осъзнаем: да не избираме пътя на бягството, а да се стремим към по-доброто тук и сега?
Имаме ли доблестта да повярваме в мечтите си и в чистотата на идеалите си, но и в собствените си възможности?
Наш ли е куражът да действаме и да си обещаем, че няма да се спираме дори когато надеждата ни е привършване?
Аз ще отговоря категорично с „ДА”.
А Вие?