Но може би това са и трудностите на професията?

 

Да, защото от друга страна, те залива много информация и ти трябва да балансираш с нея. В част от случаите може да ти гръмне главата, понеже получаваш информация по всякакви канали — хора, с които се виждаш от страна на компанията клиент, кандидатите, които са за даден проект… Правиш една мрежа, която трябва да поддържаш жива, тоест на практика да ги чуваш как се чувстват там, където си ги назначил, или пък ако не си ги назначил, какво им се случва в момента. Те ти казват: „Знаеш ли че...", например, "в нашата компания предстои такава промяна, ще се преструктурираме, имаме нов шеф и т. н.“ Цялото това нещо влиза и в някакъв софтуерен вариант, така че да не остава само в твоята глава. Но в повечето случаи това е много информация по различни канали, много хора, които в 90% от случаите очакват, че ти ще ги изслушаш, а не че ще говориш. Тоест консултантската роля почти винаги е слушаща, а не говореща (за разлика от първоначалното впечатление, което би е друго). Години по-късно на мен продължава да ми е толкова любима, колкото ми беше в началото, когато може би е било в сферата на мечтите. Но да кажем, че те ми се препокриха в голяма степен.

 

Казвате, че работата Ви доставя удоволствие, а как предпочитате да прекарвате свободното си време?

 

О, бидейки в ЧР или в консултантския бизнес, в един момент има преливане на едното с другото, просто защото във всеки един момент, виждайки един човек, то е по-силно от теб да разбереш какво работи, с какво се занимава. Например, дори малко повече — освен за професията му, за компанията в която работи. И това се случва по много лек начин, дори понякога е извън теб — задаваш му въпросите, дори преди да си осмислил какво правиш. Но иначе това, което мен ме зарежда, са пътуванията със сигурност и каузите от всякакъв характер: всякакви доброволчески инициативи, горите, децата в Африка, всякакви видове посоки, в които можеш да правиш нещо, което да има стойност за категории хора, нямащи достъп до дадена услуга, продукт, или дори чисто с труд или финансова подкрепа. Но по-скоро винаги е въпрос на отношение — то е много по–важно. В по-малка част от случаите става въпрос за пари. И танците, разбира се, пропуснах да ги кажа. Заедно с пътуванията, танците горе–долу са на същото ниво. Разбира се, планините и подобни неща включвам в категорията на пътуванията.

 

Като говорите за хобита, какво обичате да четете? Имате ли любимо произведение?

 

Така, това е сложен въпрос, защото аз четях много. Като малка бях изчела почти цялата библиотека, която беше в квартала ни, и стигнах чак до комиксите. Сигурно на десетина години съм чела „Война и мир“ — типа книги, които не са били за тази възраст, но аз ги бях захванала наред и четях. Сега с течение на годините силно съм намалила четенето на книги, които не ме касаят пряко, просто защото ми се налага да чета непрекъснато, на ежедневна база, всякакви статии, тенденциите в единия бизнес, в другия, тоест бизнес информация. Пък и не само това, а всякакви новини за неща, които се случват, кое можем да свържем с кое, как може всъщност бизнеси, които не непременно вървят ръка за ръка да си партнират и от това да излезе нещо добро. Те могат да си партнират за социални каузи, и за какво ли не. Има безкрайно много смисъл в това. Така че ако трябва да правя избор дали да чета книга или да правя нещо друго, да изляза, да видя някакви хора, веднага изборът е другото. А книгите... на периодична база чета някакви откъси. Наредила съм си три книги на нощното шкафче и от време на време ги прелиствам. Тъй като сега ме вълнуват и малко по-различни неща, като например, Дънов, Библията, чета успоредно с това нейните беседи, а успоредно още някаква книжка, понякога на немски или на английски (наскоро и на испански), за да има още добавена стойност. А като автори, какво да кажа… Тери Пратчет ме забавлява, но цяла книга не съм чела. Може би последната книга, която съм чела, беше на Орхан Памук и то на немски. Книжките на Бегбеде също ме забавляваха. Те бяха кратки, но понеже прочетох първата, реших видя какво е казал и в останалите. И така. Това е малко срамна история с книгите обаче...

 

Вие сте се начела като малка.

 

Има много интересни книги, които излизат в момента и е трудно да насмогне човек. По принцип има много интересни неща, които се случват, и ако имам избор между това да направя нещо или да подпомогна някого, дори и да е садене на дървета, вместо да чета книга, със сигурност ще го направя. И оттам насетне оттичат работите с четенето.

 

А може ли да ни кажете нещо за Вашия студентски живот, дали Факултетът е изглеждал така, както изглежда в момента?

 

О, Факултетът се разхубавява с всяка следваща година. Това го казвам и на колегите. Сега, знам, че от ваша гледна точка може би не изглежда така, защото вие го сравнявате за по-кратък период. Но винаги е имало зали, които са изглеждали по-добре от тези на други места, заради съвместните програми с немските и френските университети. Например, зала 400 беше първата зала и за времето си изглеждаше феноменално. Подобрява се базата, от една страна, подобрява се и бизнес насочеността, което мисля, че е много добра новина. Бизнес клуб се поизлага, доколкото разбирам, последната година, но се надяваме това да е временно явление. Мисля, че администрацията започва да функционира по-ефективно, от това което получавам като обратна връзка. Разбира се, моята интеракция е по-различна. И навремето съм нямала проблеми, когато ми се е налагало за нещо, но мисля че, нещата се случват още по-бързо. Откъм хората, които влизат във факултета, също. Макар че там, как да кажем, намалява ентусиазма, което за мен е тъжна тенденция.

 

Може би навсякъде е така.

 

То е поколенческо най-вероятно. Може би вие ще знаете отговорите на тези въпроси, аз лично продължавам да ги търся. Защо това, което пали младите хора, е много по-малко от това, което ни е палило преди него? Защото всички тези възможности, които ви заобикалят, това пренасищане, води до някаква апатия, своего рода. Имам чувството, че и на главата си да застана, реакцията ще бъде за десет секунди и след това се връщаме отново в апатията. А пък аз, познавайки себе си, знам, че едва ли има много други хора, които биха дали повече от енергията, която аз давам. И ако аз с моята енергия не мога да вдигна отсрещната страна, нещата според мен стават притеснителни. Но това не ни отчайва, напротив, надъхва ни още повече и мисля, че това трябва да е правилната посока. Мисля, че Факултетът определено се развива в позитивна посока. С  новия декан мисля, че нещата ще се случват още по-добре. Мой съученик от немската гимназия в Бургас, мисля че няма как иначе… (смее се). Просто сме развели победния флаг! Отвсякъде! Но с някого, който мисля, че е ориентиран към ефективност и ще продължи посоката, която проф. Чобанов и доц. Попов, поеха: да има взаимодействие с бизнеса, всичко да е много по-ориентирано към пазара. Това е, което е силно позитивно и отличава Факултета от всички останали институции. При Икономиката нещата са малко по-различни, но при все това езиците, с които се излиза от Факултета, безспорно са една добавена стойност. Няма значение какви професии имат хората, които виждам. Ако те са минали през Стопански факултет, то подготовката им е по-различна. И са много по-добре възприемани. Не защото си хвалим Стопанския… (смее се). Ние бихме го похвалили, но това е обективната истина.

 

Радваме се да го чуем.

 

Вратите ви са отворени в безкрайно много посоки.

 

Като заговорихме за хората, които срещаме, и тези от Стопански факултет, които се отличават: Как виждате Вие положението в България? В момента има ли позитивна промяна? Предстои ли нещо хубаво или предстои нещо лошо? Какви са вашите наблюдения над това, което се случва в страната?

 

Моят поглед винаги е бил позитивен. Както казах, смятам, че животът е прекрасен и наистина го вярвам. Факт е обаче, че човек се вкарва в по-различни филми и много хора смятат, че нещата са зле. Разбира се, те накрая ще станат зле. Просто защото ние вървим в тази посока. Но това, което мога да кажа, е, че България, сравнена с много други пазари, продължава да бъде доста балансирана откъм политика, икономика, качество та дори на образованието и човешките ресурси. Хората, които завършват тук, знания по езици и базови компетенции, с които могат да работят много различни неща. Говоря не само за Стопански факултет, а по принцип за България. Последните 10 години тук навлязоха изключително много фирми, всъщност, историята на международния бизнес е около 20-25 години. Ако ви прави впечатление, последните една-две години много компании излизат с лого „20 години“, или „25 години“. И това са компании като Нестле, като Монделийз, IBM, Кока Кола.... Това е историята на международния бизнес в България. И всички тези операции, те винаги са вървели в прогресия. Тоест от момента, в който са стъпили, по-скоро си разширяват операциите. Дори по време на криза се посвиха, но не толкова, колкото на други пазари. Да не говорим за всички центрове за изнесени услуги, които също са с 10 години история в България, но в последните години разширяват операциите си. Да изнесеш бизнес в България, разбира се, е свързано с евтината работна ръка. Но със сигурност не е по-евтино, отколкото да го поддържаш в Китай или Индия. Фактът, че инвеститорите идват в България най–вече е свързан със самите хора и по–големите им компетенции. Колкото и да не сме най-милата нация на света в общия случай, „Обслужване на клиенти“ е нещо, в което можем да станем добри, стига да ни направляват. Продължава да има инвеститори, за които е интересно да влизат тепърва в различни сектори в България. Колкото и да слушаме всякакви други новини, ние сме развиващ се пазар, а развиващият се пазар минава през турболенции и това е естествен процес. Освен това при нас те са в доста по-малка степен, отколкото на много други пазари. В общи линии за младите хора —  учещи, завършили наскоро или работещи, има безкрайно много възможности. Единственият въпрос е какво искаш да правиш, кое си те прави щастлив — да го откриеш и да имаш смелостта да го последваш. Може да е корпорация или да е собствен бизнес, може да е да спасяваш децата в Африка, може да е хиляди неща.

 

Като споменахте за Китай и Африка, обичате ли да пътувате, имате ли най-незабравимо преживяване?

 

Да. Трудно е да се каже.. Аз съм изключителен фен на латиноамериканската култура. Във всичките ѝ аспекти — музика, танци, кухня, светоглед на хората. С това леко отношение към живота, което идва малко в повече на някого, който е израснал в по-различна среда. Но може би едно от любимите преживявания бе преди доста години във Венецуела. Там видяхме, за времето си, уникална комбинация от островчета, един архипелаг, който и до днес не е особено посещаван. Летяхме с моторно самолетче – само за четирима души. Такива неща, но те са много… Всяко пътуване е зареждащо. За мен всяко докосване до различна култура те обогатява — особено ако си отворен към това, което виждаш. Ако не делиш хората на раса, на кой как изглежда, кой как е облечен, как се държи, каква е хигиената му, тоест ако не го слагаш в рамка, веднага щом го видиш, общуването може да е изключително обогатяващо и за двете страни. Това означава, разбира се, че както би общувал с едната нация, най-вероятно не би общувал с другата, но ако си дадеш шанс да разбереш малко повече за тях, със сигурност ще имаш още една перспектива, която ще ти бъде полезна, независимо с какво се занимаваш.

 

Пътувате, работите, а какви са приоритетите ви?

 

Не знам как ще ви прозвучи, но приоритет ми е добротворството в най-общ смисъл. Тоест това, което правя да има някаква позитивна следа. Затова съм и в Университета. Защото вярвам, че това е кауза и че има смисъл. А оттам насетне независимо какво работиш, винаги можеш да избереш да е нещо, което да е смислено. Можеш да обвържеш всеки един бизнес социално, можеш да даряваш, можеш да се увличаш в какви ли не каузи. Да садиш дървета, да подпомагаш, и със знание, и с време, общности, които имат нужда от подкрепа. Мисля, че това е добър глобален приоритет във всичко. Иначе в баланса между работа и забавление нямам никакъв проблем. През годините и двете съм ги правила достатъчно. Следя какво излиза по театрите, концерти и т.н. Наскоро си говорихме с колегите за клубовете… Според мен ако човек знае какво иска от живота, е много лесно. Обаче това е екзистенциален въпрос. Какво искаш да ти се случва, независимо дали в професионален, личен, семеен план — ако го подредиш в главата си, всичко изглежда много лесно. Аз никога не съм имала проблем, никога не съм жертвала едното за сметка на другото. На това се научих по-назад във времето, още в Немската, като много добра школа. Занимавах се с танци и всъщност условието беше „можеш да се занимаваш с танци, ако се справяш с всичко друго в Немската“ (класически занимални, контролни и т. н.). Стресово. Ако искаш, решавай задачи до 12 часа, после ходи танцувай, колкото си искаш. Всъщност това се случи. Трябваше да се организирам, така че да ходя на балети, два, три, пет, колкото искам, а после това ме стегна и занапред. Например, ако знам, че искам днес да ходя на концерт в осем часа, трябва да си подредя нещата така, че или да направя това, което задължително трябва да свърша дотогава, или преценявам дали ще имам време да го довърша, след като се върна. Но не е имало случай, в който да съм искала да направя нещо в личен план и то да не се е случило заради работата. Е, ако работиш нещо, с което буквално спасяваш света, тогава най-вероятно ще жертваш повече, но то е нормално. Всички други, които не спасяваме света, според мен можем да го изменажираме. Не го спасяваме буквално, но иначе – ДА.

 

И последен въпрос. Дали можете да се сетите за някоя ваша сбъдната мечта, сбъдната цел?

 

Сбъдна се, че се занимавам с това, което обичам. И това винаги е било така. Според мен нямате и половин причина да правите нещо, което не ви прави щастливи. Половин причина нямате! Да сте в стая, в която не ви се седи, да учите нещо, което смятате, че няма смисъл, да работите нещо, което ви отегчава. Светът е толкова, толкова шарен. България и целият останал свят предлагат прекрасни възможности човек да съчетава това, което обича да прави, с някаква професионална изява. За мен мечтите ми навремето са били да работя, нещо което ми харесва, като аз съм си представяла работа с хора — да научаваш интересни неща, да срещаш различни хора. Това се случва в момента. И в един момент натрупах такава мрежа през консултантския бизнес, че отивам някъде (дори част от близките ми и приятелите ми се смеят) и ми се струва, че там познавам трима-четирима души — по каква линия, не мога да се сетя на първо време, но ми се струват познати. „Тази пак ли почна? Да не влезем някъде, че пак да си мислиш, че познаваш някакви хора.“ И аз сега трябва да ги навържа, представям си кои са. През някоя от каузите ли са, през консултантския бизнес ли, да не би да са някакви колеги от факултета, и т. н. Загрявам след известно време. Така че това ми се е случило, пътуванията ми също се случват, танците също. Общо взето животът е прекрасен, пак да завърша с това. Когато човек прави това, което обича, и може да го споделя със себеподобни около себе си, всичко се случва много лесно. И когато искрено вярва в доброто и се опитва да върви в тази посока. Понякога не е толкова лесно, но мисля, че доста често това би следвало да е по-лесния избор. Нищо, че ние виждаме другия. Поне аз така съм се убедила.

 

Чудесно. Дано повече хора имат Вашия поглед над света.

 

Опитваме се, опитваме се. Мисля, че точно по този начин – споделянето. А и аз съм се обградила с такава групичка хора и те са достатъчни. Ако всеки се обгради и тръгне да предава по веригата, всичко се случва много лесно. Аз вярвам много в „Предай нататък“, това ми е един от любимите филми. Заради идеята. Защото мисля, че всичко функционира по този начин и това е толкова лесно. Ти правиш едно, то дори и да не се върне при теб, ефектът, който предизвиква, е невероятен.

 

Това е прекрасно, толкова позитивно, толкова зареждащо.

 

Радвам се.