Интервю с Атанас Георгиев
Интервюиращи: Лиляна Георгиева и Лилия Илчева, ноември 2015 г.
Публикувано на 23. 11. 2015 г.
Визитка
Образование
Енергийна икономика; Финанси (Стопански факултет)
Професионална дейност/занимание
Преподавател в Стопански факултет (по енергийна икономика)
Издател и гл. редактор на списание „Ютилитис“
Научни интереси
Енергийна икономика – регулиране, енергийна сигурност и енергийни политики.
Хобита (ненаучни интереси :) )
Пътуване – обичам да посещавам нови места. А вкъщи –книги, филми…
Любима мисъл/афоризъм
'There is no such thing as a free lunch.'
Интересен факт за мен е това, че…
...за последните 5-6 години съм посетил над 40 енергийни и ютилити обекта в 10-на държави и имам поне 10 селфита с каска. :)
Любимо литературно произведение (без значение дали е научна или художествена литература, проза или поезия)
Daniel Yergin, “The Prize” – историята на петролния бизнес от средата на XIX в. до 1990 г.
Любим филм
'Ocean’s Eleven' (2001)
Стопански факултет е вече с ново ръководство, а съвсем скоро ще има и нов ректор (изборите са на 17 ноември). Какво бихте искали Вие да им пожелаете и в каква посока бихте искали да се развива Софийският университет, в частност нашият факултет?
"Пожелавам една положителна промяна в управлението на факултета и университета. Мисля, че в Стопански факултет се направи добър избор, защото показваме, че трябва да се даде път на младите преподаватели. Новият декан, доцент Седларски, има амбициозни планове, за които се надявам, че всички ще му помагаме.
Лично аз бих искал да видя повече връзки с бизнеса. В последните години се занимавам активно с една от магистърските програми — „Икономика и управление на енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги“, където имаме засилен интерес от бизнеса.
Надявам се, че тези връзки ще се развият през следващите години, че ще имаме много инициативи с тях, повече възможности за работа за студентите във фирмите партньори. Това е и основното ми пожелание към факултета — повече връзки с бизнеса, повече съвместни проекти и повече помощ от страна на бизнеса за развитие на факултета — материалната база, проекти и т.н.
За самия университет — знаем, че има проблеми с финансирането от бюджета, че съществуват неефективности, че подходът е основно разчитане на финансиране от страна на бюджета, дори и при успешно изпълнените европейски проекти през последните години. Надявам се, че университетът като цяло също ще обърне поглед към подобряване на ефективността, намиране на нови ресурси, не само в бюджета, а и извън него, за да може да се подобри качеството на образование, за да може кандидат-студентите да ни избират не само пред останалите университети в България, а и пред чуждестранните, т.е да сме конкурентни на регионално и европейско равнище."
Какво си спомняте от студентските си години? Беше ли по-различно обучението, атмосферата във факултета, отношението между студентите?
"За мен това беше един период преди 15 години. Гледам с едно романтично чувство на този период, най-малкото защото всички тогава сме били по-млади. Разбира се, много неща бяха различни, говорим за времето около 2000-та година. Тогава България не беше в Европейския съюз, нямаше толкова много възможности за обучение навън, финансовото състояние на страната и на хората беше по-различно. Това, което аз си спомням, е, че оглеждайки се за специалност „Икономика“ в България, избрах Стопанския факултет поради интересната му програма и поради това, че е част от СУ и предлага по-високо качество на обучение.
Влизайки във факултета, останах приятно изненадан от това, че има лекции на английски език, тогава имахме американски преподавател по Микроикономика и Макроикономика. Имаше западни учебници, по които учехме — това също беше предимство. Това, което още повече ме изненада приятно, бе че имаше студентска активност още тогава — Бизнес клуб беше започнал дейността си през 1997 г., към 2000 г. вече имаше екип, който работеше от няколко години със застъпване на нови членове. Имаше също така Факултетен студентски съвет, който също се събираше за обсъждания. Имаше много възможности за допълнителни дейност, също така възможности да слушаме гост-лектори, да участваме в проекти на студентските организации. Това за мен беше много положително.
Мисля, че и сегашните студенти виждат тези неща и са приятно изненадани, когато дойдат да учат в Стопански факултет, особено когато се сравнят със свои съученици и приятели, които са в други университети. Все още имаме много да се учим от водещите университети по света. Има какво още да се направи за студентския живот — повече студентски активности, да се чувствате повече като студенти, а не хора, които съвместяват учене и работа — за съжаление, факт за много от вас. Когато аз бях студент, имаше много по-малко студенти, които работят, докато учат — това оказва влияние.
В момента се предлагат и повече образователни връзки, повече достъп до знание навън — когато аз бях студент, нямаше все още толкова силна програма „Еразъм“. В момента тя много силно се развива и препоръчвам на всички да отидат на такива обмени. Това винаги е много положително."
Според Вас добре ли е да се съчетава учене и работа в компания от професионалното направление на студента, за да се види как реално стоят нещата и дали има разлики между теория и практика?
"Да, разбира се. Аз имам предвид, че много студенти работят, за да се издържат. Намират каквато и да е работа, която да отговаря на програмата им. Това важи и за студентските бригади — пропуска се края на семестъра и началото на новия. Това са икономически реалности. В други държави, към които се стремим, такъв тип комбинация не е много успешна, бих казал и невъзможна. При нас има толериране от страна на преподавателите, защото всички влизаме в положението на студентите, но от това качеството страда.
Но всяка възможност, която имате да работите по специалността си, е добра. Това ще ви е необходимо в бъдеще — за натрупване на опит, контакти, нови знания. Аз препоръчвам на всеки да се опита да намери правилната комбинация между работа за издръжка и работа, която ще бъде полезна за професионалното израстване. Не изпадайте в омагьосания кръг на търсене на работа за издръжка, ниски оценки на изпити и повтаряне на години, отлагане на завършване — това не е печеливша стратегия."
Какво Ви подтикна да изберете настоящите си професионални дейности като преподавател и като специалист в областта на енергетиката?
"Както всяко интересно нещо: има малко случайност, малко късмет. Когато завърших бакалавър по икономика, все още нямах ясна идея с какво искам да се занимавам. Бях си харесал телекомуникациите като сектор. 2004 - 2005 г. те бяха доста привлекателни. Записах магистратура по финанси, където се срещнах с един от гост-преподавателите, който ме привлече на работа в неговия екип. Така замених своята първоначална идея за телекомуникациите с енергетиката.
Бях започнал да водя упражнения по Микроикономика като хоноруван преподавател, видях, че ми харесва и това. Опитах се да запазя и двете неща — връзката с бизнеса, работейки по проекти, свързани с енергетиката, да развивам допълнително знанията си и да преподавам във факултета. Бях в първия випуск на магистратурата по „Енергийна икономика“, която ми беше изключително интересна. Имахме доста гост-лектори от бизнеса. Оттам реших още, че искам да се занимавам с този отрасъл и кандидатствах 2007г. за щатен асистент, ставайки част от екипа на тази магистърска програма.
Енергетиката е много интересна за икономистите и управленците, на всички студенти препоръчвам нашите програми и реализация в този сектор. Текат много трансформации, либерализация на пазара, говори се непрекъснато за това: конкуренция, смяна на доставчика, енергийна сигурност, енергийни проекти — Южен поток, Набуко-Запад, Турски поток и т.н. Има много възможности за работа и като анализатори, и като мениджъри, финансисти, счетоводители и т.н. Мисля, че е малко подценен отрасъл от страна на студентите в нашия факултет. Тук обикновено гледаме за банки, застрахователни компании, IT през последните години. Според мен, енергетиката винаги ще е много важен отрасъл в България."
Като говорим за енергетика, ние получаваме много интересни новини от списание „Ютилитис“. Как се формира идеята за списанието и екипа? Какви са предизвикателствата пред екипа при изготвянето на списанието?
"Аз наследих списанието от Николай Минков — единият от съдиректорите на енергийната магистратура в нашия факултет, който сега работи по други проекти. Работих при него от 2005 до 2010 г. От 2012 г. заедно с двама други колеги сме съиздатели на списание „Ютилитис“. Самото списание е създадено през 2003 г. с акцент върху икономиката и управлението на капиталоемките отрасли енергетика, инфраструктура и комунални услуги като част от процесите на приватизация, либерализация на пазара, различни публично-частни партньорства.
Много се радвам, че аз и колегите ми успяхме да запазим списанието на пазара, където то присъства вече 12 години, и да представяме интересни инициативи, конференции, анализи на енергийни и ютилити експерти, за да стане платформа за професионални мнения за сектора. Има потенциал за подобни издания, има много западни еквиваленти, които следим с интерес и се стараем да приложим техния модел в България. Все още експертите от сектора четат по-малко, отколкото е нужно, но с инициативите ни като събития и учения се опитваме да запълним тези празноти."
Споменахте за „Еразъм“ , за пътувания. Знаем че и Вие пътувате. Можете ли да ни разкажете повече за тези пътувания, с какво са Ви интересни и полезни?
"Може би някой ще си помисли, че вече съм академичен турист – когато приятелите ми се обаждат, ме питат дали съм в България. Донякъде може би интересът ми към допълнително обучение навън е свързан с това, че не съм участвал по „Еразъм“ като студент – не бях много „мобилен“, но винаги търсех възможности за нови контакти, за нови знания и в момента, в който вече имах възможност да ги правя като докторант, редактор на списание, преподавател в Стопански факултет, се опитвам да наваксам тази празнота от контакта с други култури, с други академични институти.
Темите, които най- много ми харесват, са свързани с регулирането на естествени монополи, енергийните пазари, енергийната сигурност. Имах възможност да пътувам до САЩ, до европейски центрове по регулиране в енергетиката. Хубавото е, че не само аз, но и магистрите в нашата програма „повличат крак“ след мен. Аз им изпращам непрекъснато информация за всякакви летни школи за магистри, докторанти, така че и те да отидат и да се запознаят с нови хора.
Имаме успешни партньорства с някои от школите по регулиране в енергетиката. Например в Торино 4-5 години поред ходят наши студенти, във 'Florence School of Regulation' също няколко години имахме студенти, както и в Чехия — в една лятна школа по енергийна сигурност.
Опитвам се да създам нови контакти там не само за себе си, а и за колегите, които са след мен — както за магистрите, така и за докторантите по енергийна икономика. Вярвам, че това е начинът да подобрим и нашата програма — с повече примери отвън как се правят нещата, какви сътрудничества има с бизнеса. Всичко това ще им помага и на тях."
Като човек, който през последните десет години е работил и живял тук, какво мислите за развитието на страната, особено след като сте посетили толкова много други страни. Вървим ли нагоре, бавно или бързо е развитието ни и кой е най-належащият обществен проблем в момента?
"Тук има опасност да изпаднем в ситуацията, че всеки може да говори за политика, енергетика и футбол. Трудно е да се прецени какво би могло да бъде. Аз винаги сравнявам с това как е изглеждала България преди 20-25 години. Спомням за добро или лошо всичките 26 години на прехода — и аз все пак съм преживял този период. Определено има подобрение от това, което беше. Но достъпът ни до повече информация, това, че може да пътуваме навън, ни показва, че нещата може да се случват още по добре и което е още по-важно: по-бързо. Това ниво на развитие, което сме постигнали към момента, е приемливо, но за това време трябваше да сме постигнали много повече и тук визирам основно развитието на инфраструктурата, образованието като приоритет, културата, социалната държава — защитата на най-бедните от населението. Това, за съжаление, се случва по-бавно от очакваното.
Какъв би бил изходът според мен? В момента държавното управление все още е затворено за достатъчно млади и идейни хора, които нямайки възможност да изпълнят своите идеи тук, избират да отидат другаде, където да се реализират. За мен най-голямото предизвикателство пред държавата е да отвори държавното и местното управление за повече млади хора с идеи. Хора, които са пътували навън, видели са как нещата могат да се случат по-бързо и по-добре. Не е редно да им се пречи да постигнат тези неща и тук.
Има, разбира се, и много геополитически предизвикателства. България не е изолиран остров в океана. Трябва да се има предвид, че се намираме в Източна Европа, между Русия и западния свят, между Турция и Централна Европа — във време, в което има конфликти около нас. Въпреки тези предизвикателства ние можем да направим повече в самата България. Това, което зависи от нас, е да подобрим начина си на живот. Корупцията все още е проблем, неефективното държавно управление е проблем, образованието и конкретно висшето образование също трябва да се подобри. Харчим доста пари за държавни университети — много на брой, с неясна ефективност. Това са само част от примерите.
Ако питате хората, които работят във всеки отделен сектор, какви са проблемите според тях, те най-добре могат да ви ги посочат. Трябва да дадем повече глас и повече власт на тези хора, които виждат проблемите, имат енергията и искат да ги решат."
Покрай изборите се случиха доста неща. Събитието, което скандализира до голяма степен обществеността и за което дори и ние, студентите, много си говорихме, беше нахлуването на двама народни представители в сградата на НАТФИЗ. Какво мислите за този акт? Дали самата новина за него целеше да прикрие нещо? За какво беше направено това според Вас и как трябва да реагираме ние, ако не сме реагирали адекватно като университетска общност?
"Съветът на ректорите излезе с протестно писмо точно за този казус. Аз също смятам, че не е редно по този начин да се изразява някакво мнение — още повече от народен представител. Осъждам конкретния случай напълно. Това, което насърчава такива актове, е допълнителното медийно отразяване, което те получават. Ако не се дава трибуна на такива действия, това би обезкуражило следващи провокатори да търсят внимание. Все повече живеем в един голям 'Big Brother', в който случващото се по телевизора е по-важно от това, което виждаме всеки ден на работното си място или пред дома си. Чакаме някой да ни зададе дневния ред през телевизора или през социалните мрежи, а сме оставили на заден план offline комуникацията, offline дейностите.
Това, което всеки от нас прави за промяната на обществото, е много по-важно от това, което телевизорът ни казва всяка вечер. Апелирам към колегите от Стопански факултет и СУ да помислят какво всеки от тях прави, какво би могъл да прави, за да промени средата, в която живее. Аз вярвам, още от времето, когато бях студент, че има смисъл дори нещо малко да се направи, ако то е положително. В крайна сметка именно това води до подобряване на макросредата.
Съветвам всеки да потърси възможности и да промени към по-добро своята микросреда и по този начин, ако всички или по-голямата част го направят, ще променим и живота си към нещо по-положително. Трябва ние сами да се захванем — дали ще бъдат лекциите на гост-лекторите, дали ще бъде намирането на стажове за вашите колеги, намирането на възможности за финансиране на ремонти на сградата, идеи за нови дисциплини магистърски програми."
Призивът на Атанас Георгиев към всички студенти е: "Действайте и не чакайте някой да реши проблемите ви, помогнете си сами!"