Криворазбраният протестен вот
Автор: Десислава Танчева
Публикувано на 03. 11. 2015 г.
Гласуването на тазгодишните президетнски избори е задължително, вследствие на което на 6-ти ноември много млади хора ще отидат до урните за първи път. Тази стъпка е свързана с вълнение, но и с много отговорност. Функцията на президента в една парламентарна република като България е предимно представителна, но въпреки това решението трябва да е добре обмислено и осъзнато.
Тази статия е за всички, които тепърва навлизат в сложния свят на политиката, и за които съществуват множество въпросителни. В нея ще разгледаме какво би следвало, ако отбележим квадратчето „Не подкрепям никого“ — нова алтернатива на всичките 21 обявени кандидатури.
Проблемът
След като стана ясно, че този така наречен протестен вот ще фигурира в бюлетината, бе открито тревожно разминаване между Конституцията и Избирателния кодекс, което заплашва нашите граждански права.
Според Конституцията:
Чл. 93, ал.3: Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
Според Изборния кодекс от 2014 г. и промените, обявени в Държавен вестник, брой 39 от 25.05.2016 г.:
Избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7*, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
*чл. 333, ал. 1, т. 7: (нова - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) купчинка от бюлетини по установения образец:
а) с отбелязан вот със знак "Х" или "V" и с химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето "Не подкрепям никого".
Накратко, горепосоченото несъответсвие би наклонило везните в полза на водещия кандидат. Това е така, защото гласовете „Не подкрепям никого“ не участват в общия брой гласове, макар да са считани за действителни. Тогава нужните 50% за победа са всъщност 50% от действителните гласове минус гласовете „Не подкрепям никого“, поради което първият се нуждае от по-малко вотове, за да събере тези 50%. Това противоречи изцяло на идеята, скрита зад протестния вот „ПРОТИВ всички съм“, защото улеснява победата.
Решението
След реакцията на гражданите и бурното отразяване на този проблем в медиите Изборният кодекс претърпя нови промени, валидни за всички мажоритарни избори (президентски и кметски). Ето и най-актуалните от тях, отразени в ДВ, брой 85.
Приложение № 2 към чл. 312 т.2 вече гласи:
Избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
Парадоксът
Въпреки всички промени, които звучат обещаващо, заключението, отразено в повечето електронни издания на водещи новинарски вестници, е следното:
„Не подкрепям никого“ се счита за реален протестен вот „против всички останали“ САМО на първи тур. При балотаж „Не подкрепям никого“ ще присъства в бюлетината като трета опция, но ще спечели кандидатът с повече гласове, без да се зачита протестния вот.
В заключение...
„Не подкрепям никого“ няма властта да насрочи нови избори с нови кандидати. Това квадратче е инструмент за повишаване на избирателната активност, чрез който множество хора биха предпочели да заявят позицията си против статуквото на властта. Преди този израз на разочарование се проявяваше под формата на негласуване, което вече подлежи на санкции — гражданинът се заличава от списъците и се изключва от общия брой на гласоподавателите. И в двата случая реални реазултати и промени няма и няма да има поне засега.
Така накратко бяха представени някои факти и актуални новини, които потвърждават, че политиката и законът са осеяни със неясноти, но наш дълг е да ги познаваме, за да предотвратим злоупотреби. В последната седмица преди изборите все още има време всеки да намери най-правилната позиция за себе си.
Потърсете я!