Как се насочихте към Стопанския факултет?

​

Аз съм завършил Софийска математическа гимназия, а след това учих една година в специалност „Информационни технологии“. От самото начало обаче исках да уча „Икономика“ и в крайна сметка се прехвърлих в тази специалност.

​

Какво правите в свободното си време и как си почивате?

​

Свободното ми време не е това, което беше преди. За почивка е трудно да се говори, тъй като ежедневието ми е доста натоварено. Реално свободното време, в което мога наистина да остана сам със себе си, е вечер за час. Въпреки всичко се старая да намирам време за разходки, тренировки, с които ангажирам и цялото семейство. За мен е достатъчно да имам въздух, светлина и слънце, за да се чувствам добре.

​

Каква литература обичате да четете?

​

В последните няколко години открих колко много време съм имал за четене преди. Сега, когато го нямам, толкова много ми се чете! Напоследък се фокусирам върху автобиографиите на известни хора, което много ме обогатява — когато видиш как някой се е справил с проблемите в живота, какви решения е взимал, какви рискове е поемал...

​

Ако Ви върнем в по-безгрижните дни на студентството, кой е бил любимият Ви предмет или сфера?

​

Най-много харесвах макроикономиката и икономическите теории. Винаги ми е било много интересно откъде е започнало всичко — как се е заформила науката, как се е развила. Това продължава да ме вълнува, особено когато виждам как събития, които се случват по света, много лесно могат да изменят цялата икономическа теория. Чисто исторически последните 300 години са ми много любопитни.

​

Следите ли актуалните икономически новини?

​

Разбира се. За да мога да взимам адекватни решения в работата си, трябва много добре да знам какви са тенденциите в световен мащаб, тъй като финансовата система на България не е независима, а е обвързана със световния пазар.

​

Смятате ли, че Стопанският факултет Ви е дал добра основа за началото на кариерата Ви?

​

Категорично. Това, което дава факултетът, е много добро. Средата е много важна. Хората около теб, които са амбициозни, мотивирани, светли личности те дърпат напред. Има едно прогресивно колективно мислене. Това много ми допадна. Друго нещо, което ме обогати, е че свикнах да работя с големи цифри, които и в момента ползвам в работата си.

​

Какъв съвет бихте дали на нашите колеги, които тепърва навлизат в обучението си? Нещо, което на Вас ви се иска да сте знаели в началото.

​

Със сигурност да четат повече. Това няма абсолютно никакъв заместител. Тогава съм си мислел, че нямам много време, но сега разбирам, че тогава съм имал страшно много. Винаги има с какво човек да се обогати от книгите.

​

Как се насочихте към настоящата си работа?

​

След завършването си работих като одитор за половин година. След това се преместих в банка ДСК, където работя с корпоративни клиенти. Това, което ми харесва тук, е че се вижда резултатът от работата ми. Осезаема е и обратната връзка. Когато финализираш дадена сделка, виждаш какво се случва след нея — например построява се сграда. Така се създава връзка с клиентите и това носи приятното чувство, че работата ти е наистина значима.  Докато одиторската професия има предимно контролна функция.

​

А какъв съвет бихте дали на завършващите в момента?

​

Със сигурност да не се ограничават с това, което са учили в университета. Да търсят допълнителни специализации, курсове, както и усвояването на езици. Всяко нещо, което може да те отличи от останалите кандидати за работа е огромен плюс. Моят съвет е да не спират да учат и да не избързват да записват магистратура, просто за да имат диплома. Аз в момента правя своята магистратура в Американския университет в Благоевград. Мисля, че за мен сега е подходящото време, след като съм поработил.

​

Как взехте решението да останете в България?

​

За мен човек може да живее добре навсякъде, зависи как се устрои. Започнах да осъзнавам, че в България наистина има висок стандарт на живот, не само в паричен измерител, но и от гледна точка на пространството. Ако тук сме свикнали да живеем в апартамент 90 квадратни метра, то в чужбина размерите са 40 квадратни метра. Освен това повечето семейства имат една или две коли, има доста повече паркове, зеленина и аз оценявам това.

​

Много хора свързват корпоративната среда със сиво ежедневие. Вие бихте ли казали, че сте вдъхновен от работата си?

​

Моето наблюдение от работата ми в банката, е че хората са доста отворени към комуникация. Самата среда на работното ми място е доста позитивна, насърчава се креативното и иновативното мислене. За да бъде конкурентна една фирма, трябва да стимулира служителите си, да търсят решения на проблемите. Хората около мен са много читави и не мисля, че са потиснати от такава рутина.

​

Кое смятате, че е най-голямото предизвикателство в работата Ви?

​

За мен най-трудното е комуникацията с хора. Винаги ми е било лесно и приятно да се разбирам с клиентите, но за да си успешен в работата, трябва да изградиш добра връзка с всички колеги около теб — директно подчинени, директни началници, както и колеги от други отдели. Аз работя на принципа, че постоянно нещо може да се подобрява и развива и е възможен сблъсък с някой, който не желае да излезе от рамката. Това е голямо предизвикателство. Аз не обичам да квалифицирам хората по CV-та, кой колко години е работил, защото това не е толкова релевантно. Важното, когато заемеш дадена позиция, е какво можеш, колко си гъвкав и как се справяш с проблемите.

​

Какво мислите, че е най-важното за страната ни в момента? Върху кой проблем да се фокусираме?

​

Това е ясно. Най-големият проблем пред държавата и бизнеса е изтичането на младите, способни кадри, както и ниската раждаемост. В момента всички кандидатстващи биват приети в университетите, но дори и след това остават празни места. Това се вижда и от работодателите и от инвеститорите. Най-важно е да се фокусираме върху това как да насърчим заминалите хора да се върнат, както и все по-малко да заминават. Тук работата трябва да започне рано, още в училищата, защото и тогава мнозина заминават и дори не стигат до университета.

​

Според Вас има ли икономическа тенденция, която в следващата една година ще задава темпа на развитие в България?

​

Политическата неяснота, която бе в турбуленция от няколко месеца. Ако отново не се сформира правителство с ясна политика, това със сигурност ще причини стрес. С това е свързано и намаляването на инвестициите в България. Хубавото в момента е, че ръстът на икономиката е реален, свързан е с увеличение на заетостта, заплатите. Сега увеличението в цените се движи от реалния прогрес в икономиката и е важно да не се изпуска тази инерция.

​

Казахте, че нямате много време за почивка, но все пак имате ли любимо място, където да ходите заедно със семейството си?

​

За мен това е планината. Винаги когато ме заведете там съм щастлив, въпреки че в момента харесвам и предпочитам динамиката и удобството на града. Естествено винаги ми се иска да имам повече време сред природата на слънце. Човек не може да стои винаги затворен в офиса, на изкуствена светлина. Затова и през уикендите, когато не съм на лекции, съм навън.

 

Кое качество смятате, че Ви е дърпало напред?

​

Основното е изграждането и поддържането на отношения с хората. Нещо, което ме вълнува и чета доста по темата, е как да бъда добър слушател, да комуникирам правилно това, което искам. Това играе огромна рола както в професионален план, така и в личните взаимоотношения с близки и приятели.

​

Имате ли  личност, която ви вдъхновява?

​

Честно казано нямам конкретна личност, която да следвам. Впечатляват ме хора, които са променяли историята със своята иновативност. В момента се интересувам доста от всякакви проекти за устойчиво развитие. Има научни групи, които се занимават точно с това. Например създаването на самоиздържаща се градска среда, т.е. с минимални щети върху природата.

​

А имате ли си любим цитат?

​

Аз вярвам в колективното и позитивното мислене. Старая се да предам позитивност в съобщенията си към всички хора, с които комуникирам. Не трябва да се фокусираме върху страхове и битовизми. Когато всички мислим позитивно, можем да подобрим начина си на живот. Не съм човек, който се води от нещо конкретно. Силата ми идва отвътре, имам си двигател, който ме движи и ми помага да продължавам напред.